ПОДВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; подвѐя, ‑ѐеш, мин. св. подвя̀х, прич. мин. св. деят. подвя̀л, ‑а, ‑о, мн. подвѐли, св., непрех. 1. За вятър, въздушно течение — вея, духам, обикн. от ниско място, изотдолу. Бай Александър шари своя разказ, както си иска .. Вятърът духа у него в десет бързини: подухва, повява, подвява, .. бръсне, свива елите, ломи. Н. Хайтов, ШГ, 25. Слушай малко, чуй! А вместо ответ вятърът подвява по-силно и чуват се как падат с глух ропот отроненните листа. Ив. Кирилов, Ж, 55.

2. Вея, духам леко; подухвам, повявам. Оттатък реката подвяваше ветрец, клатушкаше вейките на трите диви ореха. Н. Нинов, ЕШО, 13. Небето се синееше, от овошките в градината подвяваше ведринка. Н. Нинов, ЕШО, 68.

3. Прех. С веене, с духане придвижвам, издигам нещо, обикн. подемайки го отдолу. Но студът щипеше, зимата беше люта и вятърът яростно подвяваше навалелия сняг. М. Грубешлиева, ПИУ, 252. // За вятър и под. — като вея, духам леко обикн. отдолу под нещо и го вдигам, повдигам нагоре; развявам. По-надолу в зеленчуковата градина вятърът леко подвява белите кърпи на девойките. РД, 1950, бр. 237, 2. От умора или от мъка всички мълчеха и всред тая безлюдна и дива местност, където едничкото живо нещо бе вятърът, който подвяваше расата им,.., можеше да ги вземе човек и за истукани. Ст. Загорчинов, ДП, 499.

4. Безл. подвява, подвее. Става въздушно течение; духа, вее. Дим напълни малката ниска стая, която изглеждаше изоставена отколе; от вратата подвяваше, а на няколко места от тавана капеше дъжд. Ст. Загорчинов, ДП, 476. Отнякъде подвява, навярно има отворени прозорци или счупе‑

ни стъкла. подвявам се, подвея се страд. от подвявам в 3 знач.

ПОДВЯ̀ВА МИ несв., непрех. Разг. Усещамвъздушно течение; духа ми. Затвори балконската врата, че ми подвява.