ПОДГАВРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДГА̀ВРЯМ, ‑яш, несв.; подга̀вря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Подигравам, осмивам, охулвам. Презираше и подгавреше тези им тежнения, за да го ограничават, и вършеше пощението си независимо от тях. П. Кисимов, ОА (превод), 178. Истинните ѝ приятели я жалят, а тези, които не щат да знаят, смеят ѝ ся и я подгаврят. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 92. И като искаше да излее гневът си, дразнеше, подгавряше и псуваше него и всички. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 14. И в това си недоволство той отива дотам, че почва да подгавря не само деятелите по него, но и самия въпрос. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 75. подгаврям се, подгавря се страд.

ПОДГА̀ВРЯМ СЕ несв.; подга̀вря се св., непрех. Остар. и диал. 1. Подигравам се; гавря се. Подгавряше ся на испанците и ги призоваваше на бой. П. Кисимов, ОА (превод), 169. Сега обаче, когато видяхме, че тоя вестник иска да ся подгавря с българете и да ги зема за мезе на устата си,.., ще да му кажеме две думи. НБ, 1876, бр. 12, 48.

2. Закачам се, задявам се. Нарядко е излизала тя от къщи; не е правила никога, както правят селски моми, да са лута повечето из сокаците и да са подгавря с тоз, с онзи момък. Ил. Блъсков, ЗК, 190. // Шегувам се. Впрочем Вецки беше добър другар; всички го обичахме, но не съжалявахме слабостите на сложението му,.., с които са подгавряхме сегиз-тогиз. Ч, 1875, кн. 2, 88.