ПОДГЛАВЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил., мин. страд. от подглавя като прил. Диал. За тръба, болт и др. — който е прикрепен, захванат, затиснат с нещо; заклещен. — Пък не се вади, мръсната му... — ругаеше той гневно подглавената цинкова тръба. Д. Ангелов, ЖС, 489. Подглавен болт.