ПОДГЛАВНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДГЛА̀ВНИЦА ж. Диал. Възглавница; сглаве, възглавка. Падна [болният] на подглавницата си да си почине. Х. Пашов и др., ЦП, 69. Потопорчи се, примерно казано, бос, небръснат и смачкан, сякаш изваден от подглавница, Динко Черното пред него, хълца и дума: — Отче попе, — дума, — тя нашата край няма. Чудомир, Избр. пр, 92.