ПОДГОНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДГО̀НВАМ, ‑аш, несв.; подго̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, св. прех. 1. Изведнъж започвам да гоня някого или нещо, втурвам се след някого или нещо. Пияни младежи подгонваха простите моми, които с писък и смехове се промушваха из навалицата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 23. Децата надойдоха отнякъде,.. — Махнете се оттук, — изкрещя Стоичко и ги подгони. Елин Пелин, Съч. II, 12. Никола се хвърля изведнъж върху него, но не успява да го хване и го падгонва. Й. Йовков, Разк. I, 40. Веднъж той [полицейският началник] подгони на площада няколко еврейчета, които бяха дошли да купуват вестници. Е. Коралов, ДП, 8.● Обр. Вятърът въздъхна веднъж-дваж, изморен от лудуването, после подгони облаците към север. П. Бобев, ГЕ, 40. // Започвам да гоня, да преследвам дивеч или друго животно по време на лов за плячка или за да го хвана, затворя и под. Понякога [кучето] хващаше някое малко, още незакрепнало птиче, подгонваше някой заек. Й. Йовков, АМГ, 36-37. В този миг отнякъде долетя грозен вълчи вой: — Уууу!.. Постепенно воят заглъхна. Навярно хищниците бяха подгонили друга плячка. П. Бобев, ЗП, 32. Обаче мъжкарят не беше настроен да се шегува. Отплаваше ли някоя женска надалече, той веднага я [морската лъвица] подгонваше обратно. Н. Боев, Г, 53. Старите хора разказват, че във време оно глутница вълци подгонили горе в планината един елен. А. Каралийчев, СР, 116.
2. Обикн. с предл. с . Подгонвам, гоня, пъдя някого като хвърлям нещо по него или размахвам нещо, за да го изплаша, ударя и под.; пропъждам, изпъждам. Появял ли се някой по поляните, .. бог Перун го подгонвал с огнени камъни. П. Йорданов, СЕ, 9. Пърчът не му правеше никаква пакост, но гневът му избухна против него, грабна камък и го подгони. Й. Йовков, СЛ, 96. // Започвам да тичам, да бягам след нещо, което се движи (топка и под.) с цел да го стигна, хвана. Тези дечица с обръчите, топките,.., дървените колички, тях искаше Олга да рисува — клекнали край пясъчната купчина,.., потеглили дървеното си камионче, подгонили топката си. Б. Болгар, Б, 130.
3. Накарвам, заставям животно (кон, добитък) при езда, работа и под. да върви по-бързо, да тича, да бяга; подкарвам. Она го погледна.../ .. / Не изтрая Вуте. Шъкна, завърте кривако, / стадото подгони бързо и заби в трънако. Нар. пес., Елин Пелин, Съч. V, 120-121. Случайно ли се е уплашил коня, или някой неволно го е подгонил, това не се знае. С. Чилингиров, ХНН, 83. О, Скобелев, възвишен ак-паша крилат, / какъв е тоз безумен устрем непознат, / .. Защо подгонваш коня в таз дъждовна нощ? В. Марковски, Избр. пр I, 43.Те подкарват или подгонват овцете, когато земат да ги доят и после докарват в село с магаре издоенoто мляко, насипано в тулуми. Т. Влайков, Р, 3.
4. Прен. Разг. Засилвам, форсирам кола или друга транспортна машина, за да се движи бързо, с голяма скорост.; подкарвам. Шофьорът лудо подгони колата към казармите на Б пехотен полк. Х. Русев, ПС, 244. Трактористът не се сетил да слезе от желязното седло и да отиде в селото с джипката на председателя, а подгонил тракто‑
ра направо през равнината. Сл. Македонски, ЕЗС, 54.
5. Прен. За чувство, събитие, обстоятелство или за природно явление — ставам причина някой да избяга, да побърза да се махне от някъде или да забърза нанякъде. Той с ужас видя, как всичко рухва под краката му. И тогава се почувствува жалък, безпомощен, подъл страх го подгони. В. Нешков, Н II, 14. Ускори ход, размаха тоягата си по-бързо, но не се обърна да погледне. Подгони го само едно предчувствие, че след него върви Рун. Д. Талев, С II, 253. От Ново село ни подгони дъждът и ни настигна в Острец. А. Каралийчев, С, 19. Гладът и бедността ги подгонваха и те напускаха родните си места, за да търсят поминък. △ Горещото слънце ни подгони скоро и ние се преместихме под чадъра на сянка. // Разш. За нещо неприятно — правя някого неспокоен, нервен и го предизвиквам да се движи, да не стои на едно място. И тъй като усети, че и сега тая неверна болест вече го подгонва, той скочи, .. и тръгна по обиколка из селото. Й. Йовков, Разк. III, 9.
6. Прен. Започвам да преследвам някого, подлагам го на гонение, унижение, несправедлива критика и под. — Партията обаче не си знае интереса. Подгони хората с опит, умните хора, солидните хора и се хвана за голтаците. Д. Кисьов, Щ, 331. За дълго той не е могъл да се задържи тука. Кога полицията го е подгонвала, кога нуждата. Кр. Кюлявков, СП, 58. Стана ми ясно, че тоя човек не ще да е случаен, макар да не разправяше много за личните си преживелици. А като ме подгониха и напуснах училището, отвреме-навреме поддържах връзки с него. Кр. Григоров, Н, 183. Като подгони комунистите, Генади все по-често взе да се среща с Иван Славовски, бивш учител и бивш сговористки кмет. И. Волен, МДС, 117.подгонвам се, подгоня се страд. и взаим. Телците изпънаха юларчетата и затропкаха по влажните и мръсни плочи. Мирон ги отвърза и те се подгониха, заиграха се като деца край реката. Ст. Даскалов, ПЯ, 8. Ний пеем весден в глъбините / и чудни играем игри. / А зайде ли слънце — с вълните / подгоним се, та до зори. К. Христов, А 1944, 64.