ПОДГОНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДГО̀НЯМ, ‑яш, несв. (диал.); подго̀ня, ‑иш, мин. св. — их, св., прех. Подгонвам. Той търти да бяга, да се крие по таваните, у плевниците, по курниците, и видиш, един отсам, други оттам, придебнат го, подгонят го, стиснат го и го уловят. И. Блъсков, ПБ III, 44. Един там тегли, друг добичето подгоня. / Завчас са в старий орешак. К. Христов, ЧБ, 20. И кмет Цеко пак възседна, / бодна гневно коня / и пред себе разплакана Цена / с бич подгоня. Ив. Вазов, Съч. IV, 20. С камшик конете ратая подгоня. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 60. ^● Обр. Вихър леден / подгоня облаците вече. П. К. Яворов, Ант., 47. — Безумен вятър от време на време се спуща от полето, подгоня едрите снежинки. Елин Пелин, Съч. II, 106. подгоням се, подгоня се страд. и взаим.