ПОДГО̀РИЕ

ПОДГО̀РИЕ, мн. ‑ия, ср. Диал. 1. Местност, област в подножието на планина. Баща ѝ Петър Чукарски беше имотен селянин, далечен сродник на Кърколовци, с които често се ортачеше ту при изсичане и извозване на гора,.., ту в събиране на мас из село и по цялото подгорие. П. Здравков, НД, 161. Широкото поле, кое се простира .., до самий град Шумен, и от високите баири Гюргенлийски, дори до отвъдните брегове на река Тича (Камчия) до самото подгорие на Балкана, беше вредом покрито с нивя. Ил. Блъсков, ЗК, 7. И тревите, .. и щурците, писнали в хилядно множество низ дивното това подгорие — молеха сякаш за любов, мълвяха любов. Ц. Церковски, Разк. 47. Когато на сутринта се събуди, слънчевите лъчи вече пълзяха по върховете към подгорията. Д. Ангелов, ЖС, 160.

2. Рядко. Място, местност близо до гора. Мене най ми е хубава колибата в подгорие. И тази пролет се събрахме пастирите, заградихме си под гората една колиба. П. Тодоров, Събр. пр. II, 124.

Списък на думите по буква