ПОДГОРЯ̀ВАМ

ПОДГОРЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; подгоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. подгоря̀л, ‑а, ‑о, мн. подгорѐли, св., непрех. Диал. 1. Изсъхвам1, прегарям, изгарям; подгарям. Есен, когато подгореше тревата, и чак до сняг ги [овцете] водеше из цвекленищата. Да видиш овце! Н. Нинов, ЕШО, 108. Вашият кореспондент се прави на малък и

твърди, че царевицата ни била подгоряла всичката и че ние не сме успели да осигурим достатъчно работна ръка за силажирането ѝ? ВН, 1959, бр. 2480, 4. Нивата подгоря, взе да жълтее. Ст. Даскалов, СД, 580.

2. За уста, гърло — пресъхвам от жажда, имам нужда от вода или друго нещо за пиене. На кого не си фърлила / тия очи сини, / та не си го повалила / болен три години?/ Я що ми са подгоряли / уста на момците. К. Христов, Кр, 59. Що ти, Енко, / що ти, керко, / уста подгорело, / глава превързало? Нар. пес., СбНУ IX, 89.

ПОДГОРЯ̀ВАМ

ПОДГОРЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; подгоря̀, ‑иш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. 1. Чрез горене леко прегарям; изгарям нещо. На детето му текнало за рибата; подгорило от нейзините пера, що беше зело со себе. Нейзе я дожежело, та дошла къде него и му рекла: "Що потреба имаш от мене. Ево дойдоф!" Нар. прик., СбКШ, 47.

2. Прен. Измамвам някого, причинявам му материална загуба; изгарям. Прокопсаният ми майстор, прави, струва, глътна ми стотях гроша, за които каза, че ми ги броил, .. Месецът юний, в който аз са бях пазарил, той приправи на юлий,.., така щото и от там може да ма подгори. З. Стоянов, ЗБВ I, 71. Простодушен, снизходителен, доверчив .., мнозина безсъвестни го подгориха. Ил. Блъсков, ДБ, 12. подгорявам се, подгоря се страд.

Списък на думите по буква