ПОДГОРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДГОРЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; подгоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. подгоря̀л, ‑а, ‑о, мн. подгорѐли, св., непрех. Диал. 1. Изсъхвам¹, прегарям, изгарям; подгарям. Есен, когато подгореше тревата, и чак до сняг ги [овцете] водеше из цвекленищата. Да видиш овце! Н. Нинов, ЕШО, 108. Вашият кореспондент се прави на малък и

твърди, че царевицата ни била подгоряла всичката и че ние не сме успели да осигурим достатъчно работна ръка за силажирането ѝ? ВН, 1959, бр. 2480, 4. Нивата подгоря, взе да жълтее. Ст. Даскалов, СД, 580.

2. За уста, гърло — пресъхвам от жажда, имам нужда от вода или друго нещо за пиене. На кого не си фърлила / тия очи сини, / та не си го повалила / болен три години?/ Я що ми са подгоряли / уста на момците. К. Христов, Кр, 59. Що ти, Енко, / що ти, керко, / уста подгорело, / глава превързало? Нар. пес., СбНУ IX, 89.

ПОДГОРЯ̀ВАМ², ‑аш, несв.; подгоря̀, ‑иш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. 1. Чрез горене леко прегарям; изгарям нещо. На детето му текнало за рибата; подгорило от нейзините пера, що беше зело со себе. Нейзе я дожежело, та дошла къде него и му рекла: "Що потреба имаш от мене. Ево дойдоф!" Нар. прик., СбКШ, 47.

2. Прен. Измамвам някого, причинявам му материална загуба; изгарям. Прокопсаният ми майстор, прави, струва, глътна ми стотях гроша, за които каза, че ми ги броил, .. Месецът юний, в който аз са бях пазарил, той приправи на юлий,.., така щото и от там може да ма подгори. З. Стоянов, ЗБВ I, 71. Простодушен, снизходителен, доверчив .., мнозина безсъвестни го подгориха. Ил. Блъсков, ДБ, 12. подгорявам се, подгоря се страд.