ПОДГО̀ТВЕН

ПОДГО̀ТВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от подготвякато прил. 1. Който има необходимата подготовка, образование, квалификация, за да упражнява някаква дейност или професия. Раковски пръв изтъква необходимостта от създаване на предварително обучение и подготвена войска. Ив. Унджиев, ВЛ, 50. След няколко години — ... — може би всичката земя от нашия район ще бъде кооперирана. Ние не само че ще отваряме път за това щастливо време, но трябва да го дочакаме с подготвени кадри. А. Гуляшки, МТС, 295. Подготвен планинар. Подготвен ученик.

2. Който има готовност, нагласа и необходими инструменти, съоръжения да извърши нещо или да участва в нещо. Надмощието на противника пролича изведнъж. Последният беше дошъл организиран, подготвен, въоръжен до зъби. Кр. Велков, СБ, 128. — По селата лошо войводо! Хората не са готови!.. — Пък кой знае: може другаде народът да е по-подготвен. Ст. Дичев, ЗС I, 486.

3. Който предварително е направен, готов е за някаква цел. Аз избрах удобно местенце, така че да мога да видя, ако някой се доближи до нас, и преди още да бе начупен хлябът, започнах .. подготвеното си слово. М. Гръбчева, ВИН, 115. Това време било предостатъчно на полицаите да заемат .. подготвените си позиции и открият ураганен огън с картечници. М. Гръбчева, ВИН, 304.

Списък на думите по буква