ПОДГЪВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДГЪ̀ВАМ, ‑аш, несв.; подгъ̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подгъ̀нат, св., прех. 1. Правя подгъв, като прегъвам и подшивам край на дреха или плат и под., за да има определена дължина или да не се разнищва. Анастаси захвърли расото, което беше наченал да подновява, като подгъваше оръфаните му краища. А. Гуляшки, ЗР, 366. Това приспособление [на шевната машина за подгъване] представлява краче със завито рогче, което подгъва края на дрехата равномерно и правилно, преди да се мине тегелът. Н. Афлатарлиева, ТГДО, 15.
2. Сгъвам, прегъвам на две нещо. За известно време настъпва мълчание .. Скоро обаче гръмва симфонията на труда: едни подгъват недопечения гьон и слагат тежки удари върху него, други разплескват късо отрязано парче. Ст. Чилингиров, ПЖ, 25-26. С бастона си Христанов обръщаше върху сламата едно парче вестник, продупчваше го, подгъваше го и се мъчеше отново да го пробие. М. Кремен, Б, 171. През градините Боян изчакваше да прескочи първа Румяна прелезите, казваше ѝ де да стъпи, .., а тя топло го поглеждаше, подгъваше фустата си и прескачаше. Ил. Волен, ДД, 146. Той вървеше по обичайному — разкопчал полушубката, подгънал оръфаните ѝ поли зад гърба и скрил ръце под тях. Б. Несторов, АР, 263.
3. Прегъвам, свивам (обикн. една част на тялото под друга); подвивам. — Та ти казваш — подхвана Казакът, като подгъваше мъчително и тромаво дебелите си колене — да го оставя, а? — Кого? — Деяна. Г. Караславов, СИ, 115. Някои от роднините му [на Костов] в провинцията и досега носеха калпаци и сядаха да вечерят като подгъваха единия си крак под седалището, но самият той беше образец на изтънченост. Д. Димов, Т, 86. Орех и жънех златозарни ниви, / а вечери, нахранен с черна кал, / като прекършено дърво заспивах, / подгънал под главата си ръка. Н. Хрелков, ДД, 293. Очите на Кондо светнаха .. Зъл като настървена котка, Кондо беше подгънал лакти и пръстите на ръцете му трепереха. Д. Немиров, Б, 96. // За животно — подвивам (в 4 знач.), прибирам към тялото си (опашка). По-учтивите и по-дисциплинираните [кучета] подгънали опашки и дали отпор нанавън из вратата. З. Стоянов, ХБ, 106.
4. В съчет. с крака, нозе, колене. За човек или животно — свивам назад краката си от коленете надолу поради голяма тежест или умора, от физическа слабост. Той отново ги посрещна с огън и забеляза ясно как един от офицерите подгъна колене и се строполи по очи на тревата. П. Вежинов, НС, 65-66. Те [агънцата] едно през друго се втурват, завират муцуни под вълнестите кореми на майките си, подгъват коленете на предните си крака, въртят опашчици. Кр. Григоров, Н, 59. Мъже и момчета под‑
гъваха нозе под пълни чували, пълни чували се поклащаха върху гърбовете на добичетата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 288. // Коленича. подгъвам се, подгъна се страд. Встрани и в долния край резервът на джоба се подгъва и тропосва. Н. Афлатарлиева и др., ТГДО, 81. Кога са садят [черниците], трябова добре да са гледа като корените на дръвчетата да са не подгъват нагоре, ами да лягат, както са разперени, надолу в земята. З. Княжески, ПРШ (превод), 23.
ПОДГЪ̀ВАМ СЕ несв.; подгъ̀на се св. непрех. 1. Свивам се на две, като обикн. едната ми част ляга, опира се върху другата. Той [шефът] затвори папката светкавично .. Трескаво я напъха на старото ѝ място. Единият ѝ ъгъл се подгъна. Бл. Димитрова, ПКС, 326. Тогава страшний Артид си извадил ножа и страшно ударил своя противник по шлема, но острието са подгънало и счупило. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 73. Полата ти се е подгънала.
2. За част от тялото, обикн. за крака — огъвам се, превивам се обикн. от голяма тежест или от умора, от физическа слабост, поради силно вълнение, страх, радост и под. Като че това не бе човек, а торба с олово, и много по-тежко, защото коленете му почнаха да се подгъват. Елин Пелин, Съч. IV, 34. Първите дни бяха доста трудни за мене. Ръцете ми горяха и тръпнеха, краката ми се подгъваха, ала си давах вид, че не се изморявам. Кр. Григоров, ОНУ, 78. Тогава тя видя как професорът по схоластика внезапно почна да трепери; лицето му се разкриви, краката му се подгънаха. Д. Димов, ОД, 268. Тя не може веке да продума. Краката ѝ са подгънаха и тя падна безчувствена на Вълковите ръце. В. Друмев, НФ, 9.
◊ Не подгъвам крак. Разг. Работя неуморно и обикн. непрекъснато съм прав, не почивам, не сядам. Тази неуморима старица го учудваше. По цял ден тя не подгъваше крак, не скръстваше ръце, не сядаше. Г. Караславов, Т, 98. Той [Стефан] не подгъваше крак, спеше там дето клюмнеше главата му. Д. Вълев, З, 279. Подгъвам / подгъна крак <крака>. Разг. 1. Сядам да си почина. Като говеда, кога ги карат на път, подгънахме крака на шосето за отдих. К. Величков, ПССъч. I, 47. 2. Почивам си, отдъхвам. Киро бе вече първият човек в селото .., можеше да помогне на децата ѝ и най-вече да помогне на Въкрила — да го нагласи на някоя харна служба, та край него и Станка да подгъне крак, да си отдъхне. Г. Караславов, ОХ IV, 23. Подгъвам / подгъна опашка; подгъвам си / подгъна си опашката. Разг. Преставам да се съпротивлявам или да върша своеволия; смирявам се, укротявам се. Имаше големи амбиции, беше готов на всичко, но вече си подгъна опашката.