ПОДДЯ̀КОН

ПОДДЯ̀КОН м. Длъжностно лице към свещеническата йерархия, което е с една степен по-долу от дякон. От учениците той направи чтеци и поддякони, дякони и свещеници. Р. Каролев, УБЧИ, 20.

Списък на думите по буква