ПОДЕЛЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЕЛЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Воен. Структурна съставна част, подразделение в полк, самостоятелен батальон, дивизия, армия и др. (само от полк нагоре във военната йерархия). По главната улица на града .. маршируваха бозавите колони на пехотата — рота след рота, дружина след дружина. Начело на поделението крачеха офицери. Ем. Манов, ДСР, 5. Няколко дни подред началникът на личния състав на флота сърдито изслушваше рапортите на началниците на поделенията. Д. Добревски, БКН,

19. Служих в поделение 45220. Поделение на сапьори. Разузнавателно поделение.

2. Разг. Място, казарма, където е разположена такава част. Двамата се провряха през бодливата опаковка на поделението. Ч. Шинов, Ст, 1996, бр. 1076, 2. Връщам се в поделението.

3. Клон, част от предприятие, фирма и под. с относително самостоятелни, обособени функции; подразделение, филиал. Той [доктор Василев] е .. отговорник на вашето здравно звено .., главен лекар си е доктор Мирков от Първа работническа болница. Вие сте едно поделение. М. Радев, СР, 113. Стопанската сметка се изгражда на базата на определени принципи .. В подходяща форма те се прилагат и за поделенията на стопанската организация — цехове и участъци. Осн. соц. пр IХ кл, 58-59. Якобинският клуб в Париж имал стотици поделения в цяла Франция. Ист. Х кл, 20.