ПОДЀМ

ПОДЀМ, обикн. ед., м. 1. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Движение, развитие към по-висша степен в състоянието на нещо, уточнено от определението; възход, напредък, развой. След умората на войните се чувствува буен духовен подем. Е. Каранфилов, Б III, 70. За огромния строителен подем се съди най-добре по ръста на общата строителна продукция и по броя на построените жилища. Осн. соц. пр IХ кл, 13. Извънредно благоприятен за литературното развитие след Освобождението се оказва общият културен подем, който настъпва у нас. Лит. Х кл, 181. След като останах сам, отначало бях много по-продуктивен, някои критици казваха, че се

намирам в подем на таланта. П. Вежинов, Б, 16. Подем на науката. Подем в международните отношения.

2. Състояние на човека, при което той чувства ентусиазъм, прилив на енергия, въодушевление, възбуда, желание за работа или живот и под. Ние не сме анатоми, за да изучаваме отделни органи и системи. Потребен ни е целият жив човек с неговите радости и скърби, с неговите подеми и вълнения. В. Йосифов, Избр. тв I, 133. — Не обичам да играя с неприятни хора. Липсва ми подем, затова и губя — рече Иван, грижливо търкайки върха на щеката [за билярд] с креда. Н. Драганов, ТМС, 146. Творчески подем. // Надигане, нарастване на силата на някакво чувство. Унилият, полумъртвият град се беше съвсем изменил. Една вихрушка от весел смях беше се извила над неговите схлупени къщурки, за да събуди в сърцата подема на веселието. Ст. Чилингиров, ХНН, 212.

3. Спец. Изкачване, издигане. Подемните съдове — скипове и клетки — са подвижният състав при рудничния шахтов подем. Ив. Иванов, РМ II, 182.

4. Рядко. Засилване за преместване в някаква посока. Тя се крепи само на една ръка и на едно въже, което я свързва с другаря на скалата.. С бърз подем встрани Дара се добира до висящия човек. Бл. Димитрова, Лав., 123-124.

Списък на думите по буква