ПОДЀМАМ

ПОДЀМАМ, ‑аш, несв.; подѐма, ‑еш, мин. св. подѐх, прич. мин. страд. подѐт, св., прех. 1. Хващам нещо, някого отдолу или откъм долна страна, част и го насочвам нагоре, за да го издигна или подкрепя; подземам1, подхващам, поемам. — Мечката подела тялото, турила го на гърба си и го занесла горе в пещерата си. Й. Попов, БНО, 72. Докато се качваха по дървените стълби на третия етаж, той не оставяше доктора да си отдъхне на площадките. Подемаше го под ръка, крепеше го, само и само по-скоро да стигнат. М. Грубешлиева, ПП, 88. Из него [служебника] изпадва някакво листце. Жан ся навожда да го подеме. С. Радулов, ГМП (превод), 32. Реката .. боботела отдолу, сякаш се напъвала да подеме ледената си броня и да я разкъса. П. Славински, ПЩ, 414.

2. За водна маса, стихия, вятър и под. — захващам нещо или някого при движението си и го понасям, повличам. Никога не разбра дали Иванка му благодари за салама, защото точно след тия думи го поде тайфунът. В. Пламенов, ПА, 62. // Разнасям, разпространявам нещо при движението си. Зимната буря им сякаш приглася, / бучи и завива страхотно в нощта / и вихром подема, издига, разнася / бунтовната песен широко в света. П. К. Яворов, Съч I, 59.

3. Започвам1, пристъпвам към нещо, към извършване на нещо; захващам1, подхващам, почвам, подземам1, подвземам. — Хайде, хайде — старите вече са за боклука, ами свъртете се вие, че да подемем работата. А. Страшимиров, Съч. I, 192. Изведнъж около нас се появиха няколко деца пастирчета. Отначало те подеха някаква игра. Ж. Колев и др., ЧБП, 81. Искаше му се да подеме топъл и сърдечен разговор с нея. П. Славински, ПЗ, 232. Подемаме борба за внедряване в производството на всички практически резултати, които сме добили. ВН, 1958, бр. 2186, 2. Обр. Със същ. думи, песен и под. Кос смирено се поклони, / поде песни чудни, чисти, / та гората се разлисти. Елин Пелин, ПБ, 21. Груев сега пак поде своите обяснения. Той прочете някои конфиденциални донесения върху приготовленията на Сърбия. С. Радев, ССБ II, 16. // Стесн. Самост. или пред или след пряка реч, при изпускане на глаголи говоря, пея и под. Започвам1 да говоря, пея; подхващам. — Колко си лош и потаен. Преславските девойки линеят по тебе, .., а ти се таиш, нищо не им казваш — поде тя изпитателно. М. Смилова, ДСВ, 228. — Знаеш ли що — поде пак Станчо, — да те поискам, взела ли би ме? Елин Пелин, Съч. II, 24.

4. Подхващам нещо, започнато от другиго, и продължавам да го върша; поемам, подвземам1. Да бяха по-големи децата, да подемат те работата, ще седна в грънчарницата и няма да мърдам никъде. Й. Радичков, ББ, 26. На следващата година Б. Нейков успял да предизвика интерес сред обществеността в гр. Севлиево и опълченското дружество подело инициативата за провеждане в Канлъдере на ежегодни тържества. Н. Ферманджиев, РХ, 141. В развитието на българската литература Каравелов и Ботев създадоха цяла епоха. Те подеха онова, което бяха създали П. Р. Славейков и Раковски. Г. Константинов, ПР, 92. "Пожар! Хей, огън!" — викна някой там / .. / "Пожар!" — подемат гласове в тъмата. К. Христов, Кр, 11.

5. Отправям внезапно към някого думи, закачки и под.; подхващам, захващам1, започвам1, подземам1, поемам. — Не си ли чул нещо за оная катастрофа .., защото аз подочух, ама така и не разбрах мъж ли е катастрофирал, жена ли, .. Ей тъй ме поде тогава тоя същият Колев. Ал. Томов, П, 79.

6. Нахвърлям се върху някого с укори, нападки, ругатни и под.; подхващам, емвам, подбирам. Моите връстници .. чакаха с настървени очи удобен момент да се спуснат отново пак върху Валя и да го подемат. Ст. Чилингиров, ХНН, 22.

7. Непрех. Рядко. Тръгвам (в 1 знач.); упътвам се, поемам. Той се промъкна край върбите, тръгна край реката, .. и поде нагоре по уличката. П. Стъпов, ЖСН, 78. // В съчет. със същ. път, членувано или с опреде‑

ление. Тръгвам, поемам по определен път. Учители и ученици подемаха заедно пътя на борбата, както заедно са учили живото българско слово. Е. Каранфилов, Б III, 323. Обр. Той има да се радва, че чрез труд и работа над себе си е подел пътя си нагоре. К. Величков, ПССъч. VIII, 182.

8. Остар. Повдигам (в 9 знач.), повишавам (настроение, чувство). Едно насърчаване за него ще бъде може би лоста, който ще му подеме духа. Ив. Вазов, Съч. IХ, 68. — Е, как ви се вижда книгата? .. — Когато я чета, просто чувствувам как ме подема вътрешно и ми разкрива света съвсем по новому. П. Славински, ПЩ, 49. Има ли нещо, което да може да внесе лъч в тъгата .., което да подеме духът и да те не остави да загубиш и последня вяра? К. Величков, ПССъч. VIII, 141.

9. Остар. Събирам, концентрирам нещо, за да стане повече. Поп Ангел помълча няколко време .. и като се спираше често, за да си подеме силите и да си припомни, разправи всичко. К. Величков, ПССъч. I, 118. подемам се, подема се страд. Дълбоката оран, извършвана с плуг, снабден с предплужник, допринася за запазване и подобряване на почвената структура: горният пласт .. се подема от предплужника и се заравя в дъното на дълбоката бразда. Осн. сел. стоп. VIII кл, 31. На улицата пред пътната врата се поде глъчка. П. Стъпов, ГОВ, 28.

ПОДЀМАМ СЕ несв.; подѐма се св., непрех. 1. За птица или летящо тяло — издигам се нагоре; излитам, вдигам се. Както е приседнал под някоя сянка или пред някоя одая, извърне се, погледне сокола — той свие рунтави вежди, подеме се от коляното му, плюшне криле и вече сам си знае. П. Тодоров, И II, 42. Кога да хвръкнат, прибягваха с широки крачки, прегърбени, с разперени грамадни крила и тежко се подемаха. Й. Йовков, АМГ, 196. Из черковната стряха изхвръкна малко черно птиче и като се подемаше лъкатушно, изгуби се нагоре към небето. Й. Йовков, Разк. II, 64. Хвърчилото постепенно се подема нагоре.

2. За пушек, мъгла, звук, глас и под. — разнасям се, разпространявам се в посока отдолу нагоре; издигам се, вдигам се. И тя не посмеи с дума да пресече песента на певеца, която се подемаше горе от тепето и сякаш с мекия вечерен сумрак се разстилаше над градините и дворищата надолу. П. Тодоров, И II, 22. Тук-там откъслеци мъгла се подемаха и се издигаха, като че се надпреварваха кой по-напред да възлезе горе. Ив. Докторов, ЗД, 49. Обр. Комините все повече задимяваха със своя черен блажен дим и сякаш радостта на бъдния празник, що трептеше във всеки прозорец, дружно се подемаше с димът от кумини към потъмнялото небе. П. Тодоров, И I, 135.

3. Премествам се, придвижвам се на известна височина, по-нагоре от положението, в което съм бил; повдигам се. Дядо Матея се подема по широката белокаменна стълба. П. Тодоров, И II, 35. Горана .. стъпяше с единия крак на поилката, колкото да се подеме, и пъргав като котка, се мяташе на гърба ѝ [на кобилата]. В. Ченков, ПС, 42. След сетната среща / да срещна забрава / подемах се, падах / и страдах навред. Д. Дебелянов, С 1936, 65. // Надигам се. Млади зелени жита се подемат / волно в общия блок — / техният устрем не спира без време, / няма ни тръне, ни слог! Ив. Бурин, ПТ, 19.

Подемам / подема глава срещу <над> някого. Остар. Проявявам неподчинение, непокорство, ставам непокорен. — Като че до вчера не ги водеше той, сега подели глава и над него. П. Тодоров, И I, 116. Подемам / подема <си> дъх (дъха си); подемам си / подема си душата. Остар. 1. Вдишвам, обикн. дълбоко. Малките момчета си подемаха дъх и фиткаха от лютина. — Изгори ми язика чак до мъжеца, рече едно. Ц. Гинчев, ГК, 76. 2. Почивам си, отпочивам си, отдъхвам си, обикн. за кратко време след тежък труд, умора, напрежение или вълнение. Где българин да се появи? Ако някой клетник надникнеше из вратата крадешком, хващаха го за ръце и крака и с дрехите с главата надолу го бухваха. Когато той си подема душата и реве, те [турците] си пляскат ръцете и пресиняват от смях. З. Стоянов, ХБ, 9.

Списък на думите по буква