ПОДЖЕГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЖЀГВАМ, ‑аш, несв.; поджѐгна, ‑еш, св., прех. Рядко и остар. 1. Бодвам слабо някого, нещо с горещ или остър предмет. ^● Обр. И неведнаж — поджегна ли ги мисъл / нечакана? — те скокнаха и двете / и лит‑

наха на потръс. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 97.

2. Прен. Засягам изведнъж с думи, остро, болезнено; жегвам. Дойновица: — Бре Стиляне! Очите ти ли тази твоя Гюргя изпи, та ослепя.. Стилян: (поджегнат, изведнъж строго я смерва с очи): — Какво става в къщата ми? П. Тодоров, Събр. пр II, 168.