ПОДИВЯ̀ВАМ

ПОДИВЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; подивѐя, ‑ѐеш, мин. св. подивя̀х, прич. мин. св. деят. подивя̀л, ‑а, ‑о, мн. подивѐли, св., непрех. 1. За питомни животни и култивирани растения — ставам див или като див (в 4 знач.), загубвам качествата си на питомен или култивиран поради липса на човешки грижи. Осем месеца ходиха [свинете] из балкана, ядоха желъди и корени, докато подивяха като глигани. А. Каралийчев, ПГ, 67. И досега не мога да реша какво би станало с тях [кученцата], ако бяхме ги оставили между вълците. Мъчно е да допусне човек, че те щяха да подивеят. Ем. Станев, ЯГ, 79. В една нощ само телицата като че беше подивяла и като че не беше виждала хора. Й. Йовков, АМГ, 209. Лозниците в двора на изоставената къща бяха подивели.

2. Загубвам човешката си същност, придобивам качества и навици на диво животно. Той пристигна, водейки за ръка едно тънко и мършаво като клечка момче, негов син. От цялото семейство само то останало живо и от страх и лишения бе подивяло като животно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 149. Експедицията се заблуди. Тя изгуби надежда, че може да излезе от лабиринта на планините и клисурите, покрити с непроходими храсталаци. — Тук ние няма да загинем от глад — каза началникът на експедицията .. Има опасност само да подивеем. М. Ганева, ГМ (превод), 163-164. Загубените или оставените в гората деца са по‑

раснували между зверовете и са подивявали, ако последните не са ги разкъсвали. Т. Икономов, ЧПГ, 64.

3. За местност, земя и под. — обезлюдявам се, запустявам. Полята мъртви, подивели / и гробен сън царува тук. Ив. Вазов, Съч. II, 32. // Ставам необработваем. "Ако земята спреш да я чоплиш, тя съвсем ще подивее." Й. Радичков, ВН, 127. Ако тя [човешката грижа] престане, .. сичко подивява, сичко дохожда под ръката на саморастта. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 9.

4. Обикн. за човек, народ или страна — ставам див (в 3 знач.), загубвам качествата си на културен, цивилизован. За втори път му мина мисълта, че докато е давал на момичето от своята крастава цивилизация, сам той по много чист и прост начин е подивял. Д. Цончев, П, 86-87. — Ако пък оставите народа в лапите на простащината, той още повече ще подивее. Д. Вълев, З, 177. Учител, който престане да чете, подивява. Н. Бончев, Съч. I, 87.

5. Загубвам навиците си за нормално, естествено, добро държание в обществото поради продължителен живот в усамотение или далеч от цивилизования свят. — Боже, какви сме, толкова ли бързо подивяхме тук, Лилянче. И ти ли се не сещаш да предложиш стол на госта? В. Нешков, Н, 290. Бе подивял в усамотената усойна, където го бе заселил баща му навремето, та зърнеше ли чужди човек, гледаше да отбегне срещата, завръщаше глава настрана или се навеждаше да прикачва вървите на цървулите си. Кр. Григоров, Н, 117. Отколе не съм надничал в градски гостилници. Подивях в това село Въбел. А. Каралийчев, ПС I, 160.

6. Прен. Загубвам контрол върху поведението си, обикн. поради силно чувство, при което преставам да действам нормално, разумно или реагирам особено бурно, необуздано; полудявам, обезумявам1. Гита посрещна мълчаливо ударите на мъжа си. Борис беше подивял, той не знаеше колко да удря и как да удря. К. Калчев, СТ, 218. Отделни бандити оставаха назад .. и стреляха оттам отблизо, отзад, почти в упор. Никога не се предаваха — стреляха до последния момент, вкопани в земята, подивели от злоба и омраза. П. Вежинов, НС, 55. Вместо Караджата дочакал [Хаджи Димитър] башибозуците, които нахлули откъм Крънския пролом, подивели от радост, че ще получат по три жълтици за всяка хайдушка глава. Ст. Станчев, ПЯС, 16. Обр. Ромоленето на реката постепенно се превръща в грохот, появяват се прагове, водовъртежи, вирове, кротката ѝ синина преминава в пръски и в пяна, реката подивява, побелява и се хваща гуша за гуша с камъка. Н. Хайтов, ШГ, 247. Нар.-поет. Обикн. див подивял. Дивлянските моми, бабо, / диви подивели, / от овчаро бега, бабо, / при поляко лега. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 556.

ПОДИВЯ̀ВАМ

ПОДИВЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; подивя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. Правя някой да подивее, да стане див, като див. Той нямаше лошав характер, само че нещастната любов го преиначи и подиви. Лет., 1875, 146.подивявам се, подивя се страд.

ПОДИВЯ̀ВАМ

ПОДИВЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; подивя̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. 1. Разг. Дивя се, чудя се известно, кратко време; почудвам се. — Не, ти все пак ми обясни на мене кой в нашето .. съвремие си купува каруца и кон — продължаваше да държи на своето си Иван, а баща му го поизчака да се подиви още малко. Ал. Томов, П, 45. Подивили се бабите на балконите, целунали поред иконите, сторили по девет поклона на мощите. О. Василев, ЖБ, 328.

2. Диал. Започвам да се чудя; зачудвам се2. Па са майка му подиви / къде си Гьорги да даде / и на какъв ми занаят. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 75. Заправила се Узункюприя — / дене я правят, а ноще пада. / Подивиле се девет майсторе / какво да прават, та да не пада. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 52.

Списък на думите по буква