ПОДИГРА̀ВКА

ПОДИГРА̀ВКА ж. 1. Думи или действия, постъпки, които подиграват, унижават някого или нещо; подиграване1, присмех, насмешка, надсмиване. С царевичен гердан на шия и вързани назад ръце тръгнах пред пъдаря .. Почнах да чувам подигравки и дюдюкания. Г. Белев, ПЕМ, 63. — Не може да назначиш един човек и след два месеца да го смениш. Това дори и Тотев разбира, че е подигравка. Подигравка с човека. М. Радев, СР, 51. С кои очи ще излезе сега пред майка си, пред съгражданите си, които сички знаят, че той е отишел за булка, а се връща празен? Какви не приказки и подигравки ще се слушат утре из Земун за него? Лил.,1884, кн. 7, 14-15.

2. Остар. и диал. В съчет. с гл. съм, ставам и др. Някой, нещо, с които се подиграват; посмешище, подиграло, гаврило. — Господине, ако си почтен човек, тряба да ни платиш; .. ние не сме ти тебе подигравка; какво е туй? За пет гроша да дохождаме десет пъти на краката ти и да дерем за двайсет гроша обуща? Ил. Блъсков, ПБ II, 72. Като измъчват [неволничествата] слабата страна, т.е. женския пол, и го правят подигравка на страстите, опетняват историята на человека. П. Р. Славейков, Р, 3. Лютият звяр го [Никола] тръшва, ухапва го страшно... Николовото наказание не беше само туй, той стана подигравка на сичкото село. У, 1871, бр. 11, 171.

Списък на думите по буква