ПОДЍР

ПОДЍР предл. и нареч. I. Предл. 1. За означаване на място на действие или движение в непосредствена близост или на известно, неголямо разстояние откъм гърба на някого или откъм задната страна на нещо, което се движи; след, зад. Подир негъра крачат неколцина френски чиновници и полицай. Св. Минков, ДА, 20. Когато се отправихме към дюкяна на Али Мустафа, подир нас се повлече цялата чаршия. Ст. Чилингиров, ХНН, 161. Тръгнах по оня път, където са вървели моите деди подир крушовите рала, подир колите, натоварени с три реда снопи. А. Каралийчев, ПГ, 150. Ето идат два млади девера, / а подир них три иляди свата. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 10. // За означаване на посока към нещо, което се отдалечава, където е отправено, насочено, нещо (обикн. поглед, думи и др.); след. Няколко души селяни стояха пред хана, гледаха подир една кола, която се отдалечаваше по пътя за града. Й. Йовков, ВАХ, 64. Когато тропотът на конете заглъхваше, Марга, след като изпрати една клетва подир тях [татарите], погледна към небето и помисли, че може би всичко щеше да се свърши. Й. Йовков, СЛ, 40. Кучето мрази котката, гони я, лае подир нея. А. Каралийчев, ТР, 122.

2. За означаване на място на действие, проява там, където някой вече е отминал, по следите на някого или на нещо; след, зад. Той хлопна силно вратата подир себе си и в стаята остана неговата тежка ругатня. Ив. Мартинов, ПМ, 63. — Като дълга върволица от слепци ни поведоха тогава .. И подир нас оставяхме хиляди черни кръстове. Хр. Смирненски, Съч. III, 170. Русите изгорвали подир себе всичките села, за да не би имал неприятелът где да ся възспре. Г. Йошев, КВИ (превод), 335. Оплячкосваха [башибозуците] светите ни храмове, .. и подир себе си сякога са оставяли пожар и убийства. НБ, 1876, бр. 8, 30.

3. Със същ., които означават някакъв момент или период — за означаване на време на действие по-късно от момента, периода, означен от съществителното; след. Подир залез слънце взе окарината, седна пред вратата и почна да свири. Й. Радичков, СР, 84. Подир вечеря, когато влязоха в стаята да си легнат, той посегна към нея и поиска да я прегърне. Елин Пелин, Съч. III, 45. Щом се родило детето, царицата умряла. Подир година царят си взел друга съпруга. А. Разцветников, СН (превод), 5-6. Подир двайсет минути ще пристигне бързият влак. А. Каралийчев, ПГ, 59. Остар. С предл. до. Когато се завърнах вечерта в стаята си, аз до подир среднощ престоях над един роман от Бериана. ССГ (превод), 179. Остар. С предл. за. След един сериозен разговор ний решихме да поискаме, щото бездруго да се отложи церемонията за подир един ден. УД, 18.

4. За означаване, че нещо се извършва, осъществява като резултат от някакво обстоятелство, действие, състояние или др.; след. "Открито ще протестирам, ако вместите името ми във вашата прокламация .. Това решение съм взел подир дълго и спокойно размишление". С. Радев, ССБ II, 153. — Отдавна никой никакви задачи не ми възлага. Нещо повече: подозират ме. Особено подир историята с Конти. Б. Райнов, НН, 303. Подир много молби бяха изпросили от Марина воля да влизат при болния. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 162. Подир разни сгоди и несгоди той дошел до това положение, което имаше тогаз. Между заптиите считаше се за богат и храбър. Св. Миларов, СЦТ, 18.

5. За означаване, че действието се извършва по-късно от друго в определен ред, последователност; след. Последни са дошли [авлигите] — подир славеите, подир кукувиците, дори подир лястовиците. П. Бобев, ГЕ, 111. Бях чел веднаж книгата и подир мене бяха я чели майка ми и сестра ми. К. Величков, ПССъч. I, 3. Тя [жената] клюмваше и почваше да плаче. А подир нея и детето. Ст. Даскалов, БМ, 42-43. Че тъй ли беше думата, джанам, / думата и хоротата? / Че ще се жени байчо ти, / подир байчо ти кака ти. Нар. пес., СбВСтТ, 729. // В конструкция между две еднакви форми на съществително или между числ. един и местоим. друг — за означаване, че посочените от съществителното неща се редуват последователно и без прекъсване; след. Тодораки му наливаше ракия, чаша подир чаша, и се безпокоеше. Освен че няма да му плати, но ще се напие и ще дигне крамола. К. Петканов, Х, 88. Изпращяло желязното рало, почнало да цепи коравата земя .. Заредили се леха подир леха. А. Каралийчев, МО, 8. Притиснаха тихо, безшумно вълните / една подир друга брега. К. Христов, Кр, 9.

6. Разг. За означаване, че някой или нещо заема по-задно място, нарежда се по-назад от друг или друго нещо в някаква последователност; след. Няма никакво съмнение, че тоя пример за свинете е турен [в "Аритметиката"] нарочно подир примера за султана за подигравка и насмешка. З. Стоянов, ХБ, 164. Цифрата на единиците в множителя .. стои под третята десетична цифра 0, .., а пък останалите цифри на множимото следват подир нея в обратен ред. К. Кърджиев, А, 126.

7. Разг. При съпоставка — за посочване, че някой или нещо по определени качества стои на второ, следващо място по отношение на друг или друго; след. Най-големи тръговци на света са инглезете .. Подир них са голандците, французете. Г. Икономов, КЗ, 18. През зеления килим на долината лъщи и лъкатуши Искърът, подир Марица втората голяма река на България. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 14. Чули ли сте някой да спомене "Роби", наистина единствената по значение и дарба книга подир "Под игото"? Сб??СЕП, 141. То [умственото богатство] е първо от богатствата подир добродетелта. Ч, 1871, бр. 10, 289.

8. Остар. и диал. За посочване на обекта на действие при глаголи като: увличам се, лудея, водя се и др. или отгл. същ. от тях; по. Хубавец тоя човек не беше. Един от тия хора, на които природата е дала голяма физическа сила .. Жените лесно се увличат подир такива мъже. Й. Йовков, Разк. II, 42. Ти си един слепчо, нищо не виждаш, затова си се заплеснал и подир Дафина. К. Петканов, В, 76-77. Фенерска хаха е този, който слуша и вярва сичките бленувания на гърците за Велика Гърция и са води подир ума на гърците владици. Г, 1863, бр. 8, 64.

9. Остар. и диал. За (в 5 знач.). Кога рекоха чорбаджиите, ще захващат черквата, целият еснаф беше против. Бяхме се охарчили подир училището и черква си имахме. П. Тодоров, Събр. пр II, 423. Земете във внимание още и туй, че прахосничеството на богаташите във ваше време подир техните извънмерни лични прищевки така също изчезна. ССГ (превод), 152. Къща, покъщнина, сичко жената давала, залагала в отсъствието на мъжа си и сичко изпохарчила подир живо, подир умряло. ВЦ, 1888, кн. 20, 10.

II. Нареч. Остар. и диал. 1. Само в съчет. с глаголи за движение. Отзад (в 1 знач.); назадНай-подир, гологлав, се носеше и Василий Верешчагин. А. Каралийчев, ТР, 170. — То, Стайко, бива и по-подир да вървиш, чу ли? Ц. Церковски, ТЗ, 162. Минали са дор три царски дъщери: / .. / подир върват трима царски синове. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 83. Лъжата върви напред, а истината подир. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 258.

2. После, след това, по-късно. Върнах се пак у селището при брата Божил, да изкарам зимата, дано ме прехрани, че подир ще видим. Д. Яръмов, БП, 88. Взеха [адвокатите], че се наплюскаха, и подир не оставиха селото да мигне от виковете им. К. Калчев, ПИЖ, 67. Едно време Швейцария състоеше от тринадесет кантона, но подир еще девет кантона се присъединиха с тях. С. Бобчев, ПОС (превод), 145. "Я хайде, Денчо, я хайде / кончето да ти нагласим, / че подир жа вечеряме." Нар. пес., СбВСт, 352. // Само в превъз. степен. Накрая, след всичко друго. — Оставете златното яйце за най-подир! — каза домакинята на едно от децата, което посегна да го вземе. Св. Минков, ПК, 20. В първия ден направи [Бог] светлината; .. в шестия създаде сичките животни и най-подир челяка. Н. Михайловски, ССИ (превод), 3. Разстлала се е ясна шир / и в нея странникът недраг / след много бури най-подир / намира своя роден бряг. Д. Дебелянов, С 1946, 120. Йели и пили юнаци, / дор са най-подир опили, / опили холан, заспали. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 38.

3. Като частица. Само в превъз. степен. Всъщност, в крайна сметка, в края на краищата. — Пред майка си аз не мога да оставя думата ми на две да стане. Аз съм мъж в тази къща най-подир! П. Тодоров, Събр. пр II, 131. — Предложи да видим коя от трите [принцеси] ти аресва. — Която иска В. Величество .. — Но, най-подир, едно от трите лица ще ти аресва повече. Н. Михайловски, ПА (превод), 131.

Подир като сложен съюз. Остар. и диал. След като. — Значи, вие сте танцували с Веригарова, подир като си отидох аз, ангажиран в един дуел с него. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 90-91. Подир като държаха ковчега до седам месеци, туриха го в едни кола, в които упрегнаха две крави. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 372.

— Друга (диал.) форма: подѐр.

Списък на думите по буква