ПОДКАПНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДКА̀ПНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Малка платнена шапка в народна носия, бял или червен фес, който може да се носи и под капа, калпак и под.; подкапък, келепош. През ХIХ в. и в началото на ХХ в. само у белодрешковците е отбелязано носенето на долна платнена шапчица, наричана подкапник или келепош. Хр. Вакарелски, ЕБ, 236. — Кога разринах първи гроб, / във него, мамо, млад момък, / ален подкапник накривил. Нар. пес., СбВСтТ, 826. Нина е с бяла забрадка. / Милен е с червен подкапник. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 85.