ПОДКАРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДКА̀РВАМ, ‑аш, несв.; подка̀рам, ‑аш, св., прех. 1. Започвам да карам, да водя пред себе си добитък; подбирам², повеждам. Вълкадин става, подкарва пред себе си кравата и излиза вън от село. Й. Йовков, ЖС, 133. Тръгнах след воловете. Най-напред ги смъкнах на реката — да се напият хубаво, а сетне ги подкарах през стърнището към Белия камък. А. Каралийчев, ПС III, 105. — Да побързаме, да приберем овците в кошарата — стига са пасли цял ден. Хайде, подкарай ги! К. Петканов, ЗлЗ, 5. Подкара Тодор, подкара / четири чифта биоли, / на брода ша ги закара. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 177. // Обикн. несв. С подвиквания и удари карам кон, вол или друго животно да се движи по-бързо; подканвам. Към обяд някаква група излезе из селото и тръгна направо през полето за стопанството, жена водеше биволици, пък един мъж вървеше отзад и подкарваше биволиците. Ил. Волен, МДС, 154. Тя [кравата] поглеждаше с големи тъжни очи вързаното теленце .. Едва след минутка тя се раздвижваше и тръгваше бавно след стадото, подкарвана от добродушното "хайде" на краваря. Цв. Ангелов, ЧД, 221.

2. Стесн. Насочвам, направлявам движението на дивеч към скрит в засада ловец; подгонвам. Ловът на сърната се извършва чрез хайки, като се използуват обикновено тромави и много лаещи кучета, защото те трябва да подкарват сърната полека. П. Петков, СП, 49. "Ще ида, ако мога да ударя некой заяк." "Ми да взема да дойда и аз, та да ти подкарам зайците, па ти да гърмиш!" Й. Радичков, СР, 114. "Тебе на лова никой не тя е видял." .. "Ами кой плашеше мечката из гъстака и я подкарваше към вас на полето?" Т. Икономов, ЧПГ, 21.

3. Повеждам, обикн. принудително, насилствено, някого пред себе си или със себе си; подбирам². Нападателите влазят в дугеня, измъкват гърка изпод една лавица, връзват му ръцете с въже и го подкарват навън. П. К. Яворов, Съч. II, 209. Не думах, не се разправях, / тъжовни молби не слушах, / горещи сълзи не гледах, / Неделча навън измъкнах, / със нож го напред подкарах. Ц. Церковски, Съч. II, 211. Девят години ей стана, / как та, Стоене, търсиме / .. / Опак му ръце вързаха, / подиря си го подкараха. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 92. // Разш. Разг. Неодобр. Повеждам, повличам. Първите ни часове бяха по физкултура. Какво му хрумна на преподавателя, подкара и двете групи към парка. Г. Данаилов, ДС, 131. Къде подкарахте децата от сутринта?

4. Прех. и непрех. Правя да започне да се движи превозно средство, кон (който яздя) и др. — Кога ще е представлението? — запита един .. — В най-скоро време! Пригответе си официални дрехи! — разпореди Графa и подкара камиона. Бл. Димитрова, ПКС, 268. Ние пътувахме доста време, а ресторанта все още го нямаше .. Момъкът спира на няколко пъти колата, взира се в дъжда и отново подкарваше. Г. Белев, КВА, 21. Когато Момчил и боляринът подкараха конете, трепнаха като един човек и Момчиловците. Ст. Загорчинов, ДП, 433. През мрака сянка надалеч / по мътний Стикс се мярка — / Харон, намръщен и сърдит, / подкарва свойта варка. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 22. // Привеждам в движение, правя нещо да започне да се движи или работи. Скоро момчето се развесели .., успях да му направя няколко книжни параходчета .. След малко отново го видях край коритото, изнесено на двора. Като духаше енергично с уста, той подкарваше насам-натам своята малка книжна флотилийка. П. Вежинов, НС, 15-16. Има едно язиче, което спира и подкарва часовниковий уред. Лет. 1876, 86. Избиха се [братята], изклаха се, / та потече ясна кърва, / че подкара воденичка. Нар. пес., СбВСт, 823.

5. Започвам да карам, превозвам нещо, някакъв товар някъде. — Подкарали сте сега това жито, пот и труд има в него, .., ама колко ще ви дадат, знаете ли? П. Спасов, ХлХ, 59. Натоварили сиренето в камион и го подкарали към Брезник. Сл. Трънски, Н, 273. Подкарал ми е Димитър / с негова сестра Янчица / пет воза вино и ракия. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 465. // За превозно средство — потеглям, тръгвам да превозвам нещо, някакъв товар някъде. Камионът подкара арматурните железа към обекта. Бл. Димитрова, ПКС, 16.

6. Непрех. Разг. За растение — покарвам, пониквам, пораствам. Когато чуканите [на лозите] престареят, лозарите пристигат със секири и ги отсичат безпощадно до корените. От подземното коренище подкарват нови млади пръчки и почват пак да раждат грозде. А. Каралийчев, ПД, 152. Като бяха чакали толкова време, дървеса‑

та и тревите отведнаж подкараха — тополите и върбите спуснаха зелени коси. Д. Талев, ЖС, 413. Земята е направена, за да сеем жито по нея. Едно ще никне, ще подкара, друго студ ще изяде. К. Петканов, БД, 41. ^● За коса, мустаци, брада и под. Мустачките му едва-що бяха подкарали. П. Михайлов, ПЗ, 122. Ожулената му [на вълка] козина подкара отново и скри старите рани. О. Василев, ДГ, 75.

7. Разг. Накарвам¹, заставям, принуждавам някого да извърши нещо; подгонвам, погвам. Старата и сега не се сдържаше, макар и много рядко, да подсети, да подкара Ния за едно или друго, но получаваше един и същ отговор: — Да, майко. Д. Талев, ПК, 12. Кой знае защо, пазачът го нарочил и по цял ден го мъчи: ту ще го срита, ту ще го подкара да носи вода. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 88.

8. Разг. Обикн. с обст. поясн. Започвам да върша нещо, обикн. някаква работа, дейност и под.; подхващам, подемам. Те гледаха цъфналите метличини по синурите и край междуселските пътища .. и пренесени мислено по домовете си, крояха вече как да подкарат изоставената кърска работа. Г. Караславов, ОХ IV, 172. — Татко, Бог да го прости, ми остави добра работа, само да я подкара човек, но аз нямам смелост. Д. Талев, ЖС, 251. // С обст. поясн. Започвам нещо по определен начин; подхващам, повеждам¹. Младен подкара леко и успешно общинските дела. Т. Влайков, Съч. III, 161. Не са впиянчени с батя си, но не можаха добре да я подкарат, нищо не прибавиха към бащинията си — меко заговори Караколювеца. М. Яворски, ХСП, 116.

9. Разг. Почвам, започвам да казвам, излагам, изпълнявам нещо (разказ, реч, песен и др.); подхващам, подземам¹. Жътварките въздъхнаха и подкараха една сладка помашка песен. А. Каралийчев, В, 169. Речта на владиката бе прекъсната от Данаил Самец .. — Много отдалече я подкара, владико свети — каза издебело Данаил. Д. Рачев, СС, 11. Дормушът мига, мига с малките си очички и като видя, че и аз не спя, заекливо подкара безбройните си ловджийски бабини деветини. П. Росен, ВПШ, 89. ^● С местоим. го, я, предл. на и същ. песен, приказка, разговор и под. Изведнаж нещо откъм реката изсвири, високо, ясно и проточено, като че човек свири .. Па току извишава пак глас, заизвива и подкарва го на песен. Т. Влайков, Пр I, 199-200. По опит знаят те: най-буен гняв престава / и най-ядовна реч добър добива край, / за който премълчи навреме и претрай; самичък майстора отпосле пак, доволен, / ще я подкара там на разговор поволен. П. П. Славейков, КП ч. III, 34. Подкараха го на молба.

10. Разг. За човек — започвам определена година от възрастта си; подхващам. — Аз съм още твърде малък, едва що подкарах четиринадесетата... Б. Шивачев, ПЮА, 189. — На години го [слугинчето] бива, — омълви се Дако, — драгоманинът казва, че по Коледа подкарало осемнадесет. Г. Райчев, ЗК, 25. Очите ѝ [на Катерина] пламваха с весел блясък и тя хапеше устни да не избухне в смях. Подкарала бе дванайсетата си година и Султана не ѝ прощаваше нито една волност. Д. Талев, ЖС, 191. "Колко години имаш?" "Десетя подкарвам." ИЗ, 1874-1881, 75. // Навлизам в, започвам определен период от време. Люба я, любе, лъжа я [царската дъщеря] — / девет години станаха, / десета вече подкарах — / люба я и ще я зема. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 13. Стоян са мами разсръди, / та си далече забягнал / .. / Девет го годин мама не разбра, / кога десетя подкара, / тогаз го мама разбрала, / че си Стояна фанале. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 74-75. Подкарахме вече десета година, откакто живеем в София.

11. Диал. Измислям, съчинявам (название, прякор и под.); изкарвам, изваждам. — На тоя змей я съм му господя! — рече Аго Сулиман. — Божето каквото могъл — сторил, другото оставил да доправят марангозите (резбарите). Оттогава му подкараха Сулю Божето. Н. Хайтов, ШГ, 35.

12. Диал. Псувам (Н. Геров, РБЯ). подкарвам се, подкарам се страд. от подкарвам в 1 – 8, 11 и 12 знач. Всяка работа се свършва така, както се подкара. Ст. Чилингиров, ХНН, 46.

ПОДКА̀РВА МЕ несв.; подка̀ра ме св., непрех. Разг. С предл. на и същ. като сън, смях, плач и под. Започвам да изпитвам вътрешен подтик, желание да правя нещо, означено от съществителното. Нито го [Даньо] свива нещо, нито на сън го подкарва. В. Пламенов, ГШ, 23. Все ме подкарва на плач.

◊ Подкарва ме / подкара ме дявол (гявол<а>). Диал. Поддавам се на лошите си инстинкти и извършвам нещо недобро. Напусни, а бре, Грозданка, / напусни я, бре Тодоре, / та да се с тебе вземеме! / Напусни я, погуби я / .. / Тодор се малко замисли. / Нали го гявол подкара, / че си жетвари напуща / и у тях си той отива. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 64. Подкарвам / подкарам с краката напред някого. Разг. Отнасям на гробището мъртвец. Светът за него се състоеше от два вида хора: добри и зли. Добрите бяха ония, които го черпят. На тях обещаваше, че когато ги подкарат с краката напред към Голушница — той ще им изкопае широки гробове. А. Каралийчев, СР, 26. Подкарвам / подкарам я през просото. Разг. Започвам да върша нередности, да постъпвам безотговорно, без да се съобразявам с ред, приличие или законност. — Вие съвсем през просото я подкарахте! .. За съдебния пристав ли плачете? Какви са тия аероплани? .. Никъде не е казано, че нашият брат може