ПОДКАЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДКА̀ЧАМ1, ‑аш, несв.; подкача̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разг. 1. Подхвърлям закачки, шеги някому, говоря шеговито, закачливо или присмехулно на някого; закачам2, задявам2. Един малко пийнал възрастен мъж с килнато на една страна кепе се клатеше и тихо си тананикаше, а някакво русоляво и луничаво момче .. се подсмиваше и се опитваше да го подкачи за нещо. Ив. Мартинов, СНУ, 69. — Дойде да се бесиш ли? — подкачи го един шегаджия. Кр. Григоров, ОНУ, 187. След това той се обръща и все още плахо се озърта към мястото, дето е видял змията. — Няма ли да отидеш пак на разузнаване? — подкачам го аз. — Какво ще му разузнавам. Само едни камъни. П. Незнакомов, МА, 49. С едри крачки той през двора крачи, / при готвача, чуваш го, шуми; / с бели кърпи, с грейнали клепачи / го подкачат малките моми. Н. Фурнаджиев, ВД, 50. // Отправям любовни закачки към някого; задявам2, задирям. Ванка се чувствува малко неудобно, че все младоци се въртят около нея, подкачат я, но никой не ѝ предлага нещо сериозно. Кр. Григоров, Р, 104.
2. Подхвърлям някому въпрос или намек за нещо, подпитвам някого за нещо; закачам2, подхващам. Подкачих аз веднъж, два пъти нашия човек за женитбата, а той мълчи, гледа с бялото като биволски бик. Ем. Манов, ДСР, 214. Върти се [Пальо] из къщи, тананика .. И пак подкача майка си за София, но тя е залисана в работа и не отговаря. Ст. Даскалов, ПЯ, 71. На другия ден в работилницата го подкачиха другарите му, които бяха научили от жените си за раждането на детето. Д. Талев, ЖС, 94. Както и лани след отпуск на черкова селяните купом навлязоха в кръчмата и от първа дума още някои захванаха да го [Рале] подкачат за ливадите. П. Тодоров, И I, 121. подкачам се, подкача се страд. и взаим.
ПОДКА̀ЧАМ СЕ несв.; подкача̀ се св., непрех. Разг. Закачам се (във 2 знач.); задявам се. Хората се чудеха защо след коледната ваканция той [Павел] не замина, а си остана вкъщи. По същата причина и Анго .. сега се подкачи с баща му. Г. Белев, ПЕМ, 67. Каква безсрамница! Смее се и подкача се като гевендия. Т. Влайков, Мис. 1896, кн. 1, 15. Тоя мирис ме опиваше и ми напомняше беленка, на която пеят и се подкачат моми и ергени. Кр. Григоров, Р, 63-64. "Олан юруко, юруко, / не подкачай са с Бояна, / с Бояна магьосницата". Нар. пес., СбНУ ХLVI, 249.
ПОДКА̀ЧАМ2, ‑аш, несв.; подкача̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Започвам1; подкачвам1, закачам3, закачвам2. Като остана сама, Николина се залови на работа. Премете, прибра съдовете и подкачи да ги мие. Г. Райчев, ЗК, 30. "Лягай да спиш с кокошките, а подкачай работа с петлите". Лет., 1873, 76. Счу са далечното скърцане на едни кола, .. после песента на славея подкачи пак. Ч (превод), 1875, кн. 3, 136. Другата голяма планина е Стара планина, която подкача от Шар планина и отива на изток на Черно море. К. Смирнов, З, 73. Па зела чаша калена, / наред да си ги прислужи — / от Дамян тя ще подкачи. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 27. подкачам се, подкача се страд. Читалищата, различните дружества и сичките опитвания и действия за обществени улучшения са подкачат и продължават само от младите. Ч, СбПер. п I, 98. Едва вчера ся събрахме .., за да ся тури наряд работата за книжнината и да ся подкачи периодическо издание. АНГ I, 230.
ПОДКА̀ЧАМ СЕ несв.; подкача̀ се св., непрех. Остар. и диал. Започвам се; подкачвам се, подхващам се. Вечерта Вешовски се прибра късно; трябва да беше пил — не минаха няколко минути и отвъд се подкачиха отново старите свади. Г. Райчев, Избр. съч. I, 201. Сражението навярно току-що се бе подкачило и още не се знаеше дали ще се разгори, или ще угасне внезапно като миналия ден. П. Вежинов, НС, 26. Гръците от яд казват, че аз съм причина на тая ровения, уж че като съм дошъл аз, оттогава ся подкачили пак препирни между блъгари и гръци. АНГ, 213. За празника на Рождество Христово държим пост, който се вика коледни пости. Тоя пост се подкача от 15‑й ноем. Д. Манчев, НН (прев.), 55.