ПОДКОВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДКОВА̀Ч м. Лице, което се занимава с подковаване на добитък; ковач1, налбант, налбантин. Товарният и впряган добитък се подковава .. Това извършват стопаните или професионалисти подковачи, налбанти. Хр. Вакарелски, ЕБ, 342. Полкът се стягаше за фронта. Железари чукаха обозните каруци, подковачи оглеждаха копитата на впрегатните коремести коне и кобили. Б. Глогински, БВ, 1971, кн. 6, 23. — Обосяло е магаренцето ми, ще се отбия при подковача да го обуе! — си рекъл дърварят. А. Каралийчев, ТР, 107. Подковачът, както и всеки друг селски майстор, преди всичко е земеделец, а после подковач. СбНУ ХVIII, 192.