ПОДКОРИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДКО̀РИЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Анат. Сиво мозъчно вещество във вид на масивни ядра, разположени под кората на големите полукълба на главния мозък. Най-горният слой [на главния мозък] е мозъчната кора, .., след това следва т. нар. подкорие, по-нататък средният мозък, който постепенно преминава в гръбначния мозък. Ц. Цанев и др., ЧП, 109. Посредством кората на главния мозък и чрез подкорието двигателният анализатор има възможност да се свързва с всички вътрешни органи. Н. Манчева, ЛФ, 21. Кората на главния мозък и близкото към нея подкорие обединяват всички органи, тъкани и клетки в едно цяло и господствуват над всички функционални прояви на организма. Пр, 1954, кн. 1, 5.