ПОДКОСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДКОСЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от подкося като прил. За крака, колене — който не държи, който е слаб, отмалял поради умора, болест или силно вълнение. Почти всеки миг се отделят от колоната грохнали войници .. и полюлявайки се, поничват в прашната земя. Останалите механично движат подкосени нозе, тикани в потока от незнайна сила. М. Кремен, Б, 96-97. Ведена беше се облегнала на прозореца в кухнята и усещаше, че сърцето ѝ ще изхвръкне ..Тя с усилие се крепеше на подкосените си крака. Ст. Марков, ДБ, 415. — Булка Карамфило, няма я салатата! .. Как я занесоха подкосените ѝ крака до черния блок, .., тя не помни и сега. Н. Каралиева, Н, 182.

◊ Падам / падна (рухвам / рухна, строполявам се / строполя се и др.) като подкосен.Разг. Падам рязко, изведнъж, без да мога да се задържа. Тъкмо в тоя момент Ястребовият нокът и Джума му нанесли [на животното] смъртоносните рани .. То паднало като подкосено, без да направи нито крачка. Гр. Угаров, ПСЗ, 620. Койно .. грабна бухалката и с безумни от гняв очи замахна върху кмета. Дъбов се строполи като подкосен на земята. Х. Русев, ПС, 162. С подкосени крака. Разг. Едвам, със затруднено движение, обикн. поради безпокойство, страх или голямо вълнение. Един ден повикаха Станка в общината. Тя отиде с подкосени крака, смазана от най-зловещи предположения. Г. Караславов, ОХ II, 467. Дядо Митор изтръпна, сърцето му изстина от тоя писък. Обърна се и с подкосени крака отиде при жена си. К. Петканов, В, 152.