ПОДКОСЯ̀ВАМ

ПОДКОСЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; подкося̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Повалям, събарям някого обикн. чрез хватка, удар в краката, с изстрел или др.Упорито налиташе [Али] и все по един и същи начин — наведен, с махове на ръцете, устремен към краката на съперника си — да го подкоси и да го затисне отгоре. Г. Манов, КД, 99. Скочил отстрана, брадат един читак / над кръста го отзад на щика си натъкна — / .. — / а, подкосен с щикът, подире му и сам / юнака люпна се и по корем се там / на кървавий топор в острилото натъкна. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 240.

2. Прен. Отслабвам2, увреждам, намалявам2 нещо (здраве, сили, работоспособност и др.); разклащам, подкопавам. Лицето му беше необикновено бледо. Прекараните месеци в затвора, изглежда, бяха подкосили здравето му. Мл. Исаев, Н, 152. Той [писателят] е принуден .. да воюва със средата, .., да губи време и да хаби енергия за неща, които несъмнено подкосяват силите му и затъмняват таланта му. Л. Стоянов, Р, 1925, бр. 195, 3. Нерадостният живот .. подкосява силите на младата жена, .., тя завяхва и умира. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 116.

3. Рядко. Подвивам, подгъвам, свивам в коленете (крака). Тодора подкоси крака и се отпусна върху трънената ограда на градинката. К. Петканов, БД, 184-185.

4. Прен. Остар. и диал. Ставам причина някой да се разколебае, да се обезсърчи, да се откаже от определени намерения. Понякога Ставрювица се стряскаше от спокойното и човешко държане на Латинка .. и се мъчеше да ѝ стане близка. Но всичко беше напразно. Само това, дето Латинка стана снаха на най-големия богаташ, я подкосяваше. Г. Караславов, СИ, 198. Никаква принуда няма да ни натиска и задушава .. Да ся мисли за това инак, то би ни подкосило и разслабило всяко пръкление за хубавото и за доброто. Й. Груев, СП (превод), 143. подкосявам се, подкося се страд.

ПОДКОСЯ̀ВАМ СЕ несв.; подкося̀ се св., непрех. 1. За крак — подвивам се, подгъвам

се, присвивам се. Велика се уплаши, хвана с ръка сърцето си и поиска да избяга. Левият ѝ крак затъна, подкоси се и тя падна с лице към земята. К. Петканов, МЗК, 298. То [животното] трепна от неочаквания гърмеж, изправи се на задните си крака и с един скок се намери на брега, но предните му крака се подкосиха и то падна на земята. М. Марчевски, ОТ, 280.

2. Рядко. Отпускам се върху земята, като подвивам, свивам крака в коленете. Някаква жена проплака и Пресиян грабна факла и се надвеси над нея .. Пресиян се подкоси на колене: — Какво, загина? — извика той. Й. Вълчев, СКН, 185.

3. Прен. За сили, здраве и др. — отслабвам1, намалявам1; подкопавам се. Изведнъж силите му се подкосиха. В. Нешков, Н, 24.

◊ Подкосявам / подкося живота на някого. Книж. Довеждам до смъртта на някого, погубвам някого. Остана сам, .., измъчван от страшното подозрение, че и негова организъм е прояден от недъга, що подкоси тъй безвременно живота на сестрите му. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 132. Подкосявам / подкося краката (коленете) някому. Разг.; Подкосявам / подкося нозете някому. Остар. и диал. За болест, умора или силно чувство — ставам причина някой да почувства слабост, немощ и да не може да върви или да стои прав. Цял пламнал от смущение, от предсещане на младежка разнеженост, която подкоси краката му, той не разбра как стигна края на сокака и понечи да отвори малката порта на Горановия двор. Ст. Дичев, ЗС I, 506. От слънце който бяга, мъгли се раждат в душата му, .., и слабост ще подкоси коленете му. Н. Райнов, БЛ, 248. Вървенето ми из върлините става трудно, умората подкосява нозете ми. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 25. Подкосяват ми се / подкосят ми се краката (коленете). Разг.; Подкосяват ми се / подкосят ми се нозете. Остар. и диал. Изпитвам слабост, немощ и не мога да вървя или да стоя прав поради умора, болест или поради някакво внезапно обхванало ме силно чувство (страх, радост и др.). Тука силите му се свършиха, коленете му се подкосиха и той се отпусна на тревата. А. Гуляшки, ЗВ, 281. С разбито сърце излезе цар Петър из Боянови покои .. Той усети, че нозете му се подкосяват, .., зави му се свяст. Н. Райнов, КЦ, 46.

Списък на думите по буква