ПОДКУМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ДКУ̀М, мн. ‑ове и (диал.) -и, м. 1. Помощник на кум на сватбен обред. До Свиленка [кумата] седна бригадирът Петко Бързата с жена си. Той беше нещо като подкум, та все пак трябваше да седне на централно място. Кр. Григоров, И, 140. По-веселите шафери замерват кума с порязаници, а подкума с крайщници. ВН, 1964, бр. 2964, 4. Калеса Георги, повика / от девят села сватбари / .. / Царя си за кум калесва, / я пък везиря за подкум. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 101.

2. Диал. Мъж, дошъл на сватба от страна на кум. В неделя .. момкови отиват пак със свирачите у кума, дето са се събрали сичките поканени от негова страна роднини и приятели, наричани подкуми. СбНУ VII, 57.