ПОДКУ̀МНИК, мн. ‑ци, м. Диал. Подкум; подкумец, подкръстник, старойка. Такива са благословиите на кумове и подкумници .. по време на сватбите на младите в Троянския край. ЖД, 1968, кн. 3, 1. Зетот
целуват ръка на кумот и подкумнико и на сите сватове. СбБрМ, 519.