ПОДКУПНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДКУ̀ПНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Човек, който приема подкупи, който се подкупва; рушветчия, продажник. "За нашите поданици има амнистия, но не и за чуждите мерзавци подкупници." С. Радев, ССБ II, 133. Пак тръгна [генералът] из стаята. — Какво става? Къде отиваме? По градове и села предатели и мерзавци, подкупници, а в планините и горите — чети! Вдигнали оръжие млади и стари да воюват! Вл. Полянов, ПП, 184. Един разсипник и подкупник, с малко съвест и срам, пред тях [гражданите] не би имал смелостта да се явява. Пряп., 1903, бр. 40, 4.