ПОДКЪРПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДКЪ̀РПВАМ, ‑аш, несв.; подкъ̀рпя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. 1. Кърпя, зашивам нещо прокъсано, протрито или разпрано, като му слагам кръпка или го замрежвам; закърпвам, позакърпвам. Аз сучех кълчищени конци, подкърпвах някои парченца, а брат ми везеше ръкавите и обшиваше полите с гайтани. Кр. Григоров, ОНУ, 115. Тя [Свиленка] дочу отвътре, като че цяла група мъже се разговаряха. Отхвърли дрешката на Марга, която бе захванала да подкърпи, и надникна на вратата. Кр. Григоров, И, 39-40.

2. Прен. Запълвам, запушвам изкъртено или пробито място в стена, кош и под.; поправям, ремонтирам, закърпвам. Тогаз правяли и яхъра там откъде реката, и от нея страна кюшето на черквата било порутено, че подкърпвали и него. Г, 1863, бр. 8, 62. На тавана се белееха дъските. Новите дъски, с които бе подкърпвал рано напролет колибата си. Зл. Чолакова, БК, 85. Селянинът наплиташе дъното на кошле, когато там дойде горският и го попита кошле ли наплита, а оня му вика: Кошле, кошле .. издъни му се дъното, та съм седнал с малко ракита да го подкърпя. Й. Радичков, ЧП, 244. подкърпвам се, подкърпя се страд. и възвр. Не можеше да купува нови дрехи, а беше принудена да се подкърпва.