ПОДКЪСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДКЪСЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; подкъся̀, ‑ѝш, прич. мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Скъсявам нещо, като го подрязвам или подгъвам обикн. отдолу. Противоп. удължавам. Но поп Врачев бе луд по кобилката си. Когато веднъж завари бай Петър приклекнал с овчарската ножица да подкъси опашката ѝ, за да не събирала репеите, той връхлетя върху него като свети Илия гръмовержец. Ст. Даскалов, ВМ, 11. И тогава коня рекъл [на магарето]: — Подкъси си ушите, боядисай си козината и ето ша станеш кон! Магарето са зарадвало и начаса земало, та си подкъсило ушите и си пребоядисало козината и замязало на истински кон. Нар. прик., СбНУ LVI, 29. Тоя панталон ти е дълъг, трябва да го подкъся. △ Подкъсих мантото си. Подкъсявам косата си. подкъсявам се, подкъся се страд. Невестата била .. височка, по-висока от църковната врата.. Сватоите се чудиле како да я внесат.. — едни велеле: да ѝ подсечат на невестата нозете, за да се скъсит мало, — а други велеле: не, откъде нозете, тая си йе токмо со прагот, а глаата ѝ йе по-висока, та оттамо требело да се подкъси, т. е. да ѝ подсечат глаата. Нар. прик., СбКШ, 86-87.

ПОДКЪСЯ̀ВАМ СЕ несв.; подкъся̀ се св., непрех. Разг. Обличам се в много къса дреха рокля, пола и под. Какво си се подкъсила така.. Срамота е да ти гледат жилите чуждите мъже. Ст. Даскалов, СД, 256.