ПОДЛЕЖАЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЛЕЖА̀ЩЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Подлог. Бог ест всемогущ. Тия думи ся наричат части на предложението, от тях едната ся казва подлежаще, втората сказуемо, а третята — связка. Ив. Момчилов, ПСЕ, 100. Освен подлежащето и сказуемото, в състава на повечето предложения влизат думи нарицаеми: определителни, допълнителни и обстоятелствени. С. Радулов, НГ, 8. Подлежащето ни показва предметът на разсъдъка. Д. Миркович, КМБГ, 54-55.

— От рус. подлежащее.