ПОДЛИЗИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЛЍЗИЦА ж. Остар. Пренебр. 1. За мъж или жена — подмазвач, угодник, подлизурка, подлизурко; мазник, подлизница, подлизник, подлижник, подлизурец. — Право казва владиката! — отекна гласът на чорбаджи Захари Премакирие. — Евангелието звучи грубо на български.. — Гръцка подлизица! — едва чуто пошъпна Димитрия. А. Христофоров, А, 80. Да, той [българският младеж] трябва да покруса българщината си, а да уважи турщината .. и да стане турска подлизица, ако иска да живее охолно в отечеството си. ДЗ, 1867, бр. 4, 14. Колкото за мене, аз нема да бъда никога тяхна [на ласкателите] подлизица. К. Пишурка, МК (побълг.), 1870, 153.

2. Пропаднала, развратна жена. — Ангелика! — казва Роланд зачуден — Тази ли подлизица, която прелъстяваше сичките человеци. К. Пишурка, МК, (побълг.), 1870, 292.