ПОДЛИЗНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЛЍЗНИК, ‑ци, м. Остар. и диал. Подмазвач, угодник; мазник, подлизурка, подлизурко, подлизица, подлижник, подлизница, подлизурец, подлагар. Докато Левски броди по села и паланки, за да организира вътрешните комитети, Каравелов и Ботев сипят безпощаден огън от страниците на букурещкия революционен печат против турски насилници, гръцки йезуити, български изедници чорбаджии и подлизници. В. Йосифов, Избр. тв., 79. Изисква са, щото ония лица, които пожелаят да станат болградски чиновници, да имат следующите качества: да бъдат подлизници, шпиони, крадци, глухи, неми и слепи, за да не видат и да не говорат що става в обществените заведения. С, 1872, бр. 44, 350. Гарибалди захвана да влазя из провинция в провинция и да изганя всичките тирани и техните подлизници. БГл, 1870, 13. И най-лукавият подлизник издават го неговите очи, че и той е бербантин. П. Иванов, Ч, 1871, кн. 20, 633.