ПОДЛИЗУРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЛИЗУ̀РКА, мн. ‑и, м. и ж. Разг. Пренебр. За мъж или жена — човек, който се подмазва някому; подлизурко, подмазвач, угодник, блюдолизец, мазник, слагач. Макар че го кълнеше, Ставрювица беше най-довереното му лице.. — Ти ли, подлизурке! Ти ли усойнице! — стреляха я с погледи двете етърви в сухия изпотен гръб. Г. Караславов, СИ, 186. Децата .. децата,.. те не са това, което бяхме ние .. гледат леко на живота .. пушат, танцуват .. харчат много пари, стават кариеристчета, подлизурки .. чудна работа, на кого приличат тия деца. Н. Каралиева, ТДПВ, 67. Второто мнение, което принадлежи на .. по-голямата част от българският народ, като изключим из това число заблудените, .. продадените и подлизурките, ни разказва, че българският народ е длъжен да засуче ръкавите си и да отнеме своите права с пушка в ръка. В. Пундев, Н, 1873, бр. 1, 175-176. Тая болест [за служби] подкопава народний дух за независимост,.., а по някои места обръща целий народ на сган от раболепни и послушни подлизурки. Й. Груев, СП (превод), 259.

— Друга (диал.) форма: подлизу̀лка.