ПОДЛИЧКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ДЛИЧКО нареч. Умал. от подло. Неведнъж бе пълзял така към околните села, но тогава беше друго .. Тогава не чувствуваше страха, който сега подличко се прокрадваше в сърцето му. П. Вежинов, НС, 242. Когато братски сме делили тия черва, шкембета и далаци, аз все съм гледал, така, тайничко, подличко, да мине макар и едно само грамче повече към мене. Д. Калфов, Избр. разк., 216. Прайбиш отбелязваше подличко многобройните опущения на Лихтенфелд. Д. Димов, Т, 468.