ПОДЛИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ДЛИЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, прил. Умал. от подъл. У нея [Ирина] бе станало навик да се окопитва бързо от угризенията на всекидневните подлички постъпки, с които използуваше хората. Д. Димов, Т, 375. Още няколко хубави дни с Мария не биха му навредили .. Подличката мисъл го накара да се усмихне. Ем. Манов, БГ, 206. С късна дата трябваше [Василев] да ровичка в себе си, да се бори с подличкото усещане, че не може да се справи с нещо. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 37.