ПОДЛОСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЛО̀СТВАМ, ‑аш, несв.; подло̀стя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Подпирам отвътре с лост, греда или друг предмет врата, за да я затворя здраво; залоствам. Павликенският чапкънин Осман деребействува из долната махала, та селяните бързат да подлостят вратите на къщите си още преди залез слънце. Д. Марчевски, ДВ, 17. — Ха надникни в двора — да подлостиш вратнята, а ние с Милена ще се нареждаме в собата. З. Сребров, Избр. разк., 134. Намъкнахме се в яхъра. Марин намери едно дърво, взе, та подлости вратата отвътре. М. Кънчев, В, 177. Тогаз заптии скочили, / че са врата подлостили, / фанаа баба Гергийца / и дяда Герги мъжара. Нар. пес., СбНУ ХХI, 110.

2. Диал. Подлагам лост под нещо тежко, за да го повдигна, поместя или изкъртя със силен натиск; подлостям. Дървени врата с ключове тяжки / над нас затворени отвън бяха! / — Силно отвътре я подлостихме, / с гръмно пращене ся изкъртиха! Г. С. Раковски, ГП, 43. подлоствам се, подлостя се страд.

ПОДЛО̀СТВАМ СЕ несв.; подло̀стя се св., непрех. Диал. Залоствам се. ^● Обр. Подлости ли ся отоманската държава, която не пристава никак да направи остъпки на подчинените си народи? ДЗ, 1868, бр. 10, 37.