ПОДЛУДЯ̀ВАМ

ПОДЛУДЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; подлудя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя, ставам причина някой да изпадне в състояние на лудост или близко до лудост, да започне да се държи, да действа като луд, обезумял; влудявам, побърквам3. Там [в Темната дупка] хвърляха бесните псета, .., а клетите гадини, като разбираха, че трябва живи да се изпоядат, виеха, та подлудяваха и трите села. А. Дончев, ВР, 53. — Невъзпитано такова! Това момче ще ме подлуди. Ст. Чилингиров, РК, 101. Мята се, къса дрехите си, бълнува .. То е от болестта, подлудява го. Й. Йовков, Ж 1945, 161. // Довеждам някого до крайна, силна възбуда, обикн. поради силна емоция. — Ако това беше станало преди пет-шест месеца, просто би ме подлудило от щастие, но сега... М. Грубешлиева, ПП, 81. — Ти си младичка, хубавичка, ще подлудиш софиянци. Г. Стаматов, Разк. II, 72. — Я бре Петре, кучи сине, / подлуди ми момичето, / подлуди го, излуди го: / заши ръкав, загуби го, / заши втори, изгори го. Нар. пес., СбНУ ХV, 18.

2. Прен. Ставам причина трева, дърво или друго растение да започне да расте буйно, бързо. Слънцето се освободи от мрачните

облаци. Златна светлина окъпа ридовете, предреши нивите, подлуди житата. М. Яворски, ХСП, 86-87. Пролетните дъждове подлудиха тревата и дърветата. НА, 1963, бр. 4617, 2. подлудявам се, подлудя се взаим. от подлудявам1 в 1 знач.

ПОДЛУДЯ̀ВАМ

ПОДЛУДЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; подлудѐя, ‑ѐеш, мин. св. подлудя̀х, прич. мин. св. деят. подлудя̀л, ‑а, ‑о, мн. подлудѐли, св., непрех. Изпадам в състояние на лудост или близо до лудост, действам ненормално; полудявам, побърквам се. — Между тия негодници човек наистина може да подлудее. Когато говорят, те като че се карат. Д. Немиров, Д, 48-49. Малко остана да не подлудея. Очите ми притемняха, аз забравих всичко. Ч, 1875, кн. 2, 93. // Изпадам в крайна, силна възбуда, обикн. от положителна емоция; полудявам. Гръмнаха камбаните един ден и възвестиха падането на Одрин .. И ние пак подлудяхме от възторг, пак закряскахме, пак запяхме бойните маршове. Т. Генов, ДОД, 14. Народът в Буенос .. тръпне от възторг само при думата карнавал. А когато дойдат неговите дни, .., всички подлудяват. Б. Шивачев, ПЮА, 83. Нар.-поет. Обикн. луд подлудял. Що е луда подлудяла тая мома Пена! / Из селото ходи, мамо, момците води. Нар. пес., СбНУ VI, 74.

Списък на думите по буква