ПОДЛЮТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЛЮ̀ТВАМ, ‑аш, несв. (диал.); подлютя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Подлютявам. подлютвам се, подлютя се страд.

ПОДЛЮ̀ТВАМ СЕ несв. (диал.); подлютя̀ се св., непрех. Подлютявам се. На 25 март провалят на малките момиченца ушетата, за да е блага раната и да не се подлютва. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1710.