ПОДЛЮТВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДЛЮ̀ТВАНЕ
ПОДЛЮ̀ТВАНЕср. Диал. Отгл. същ. от подлютвам и от подлютвам се; подлютяване. Обираше [тати] всичко, което ние поради прекалено посолване, подлютване, .., вкисване, дори вмирисване, не можехме да ядем. Ив. Хаджийски, БДНН II, 17.