ПОДЛЮТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДЛЮТЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от подлютя като прил. 1. В който

има подправки, придаващи лют вкус. Очите ми в тавана, а лявата ми ръка в тепсията: че наденички, напълнени с подлютен кълцан дроб, че варени свински черва. А. Гуляшки, ДМС, 43. Пак се връщаше [Дечо] бързо зад тезгяха, където димеше скарата, и обръщаше с машата кебапчетата, подлютените кюфтенца, наденичките. Б. Несторов, АР, 175. Навеждаше се [Мутафчията] над дълбоката пръстена паница и шумно сърбаше подлютена бобена чорба, а от лицето му се лееше гореща пот. К. Калчев, ЖП, 27. // За очи — в който се усеща лютене, парене, дразнене, причинено от дим, пушек и под.; налютен. — Зная, зная — погледнала го вещицата с подлютени от пушека очи. Й. Попов, БНО, 119. Подлютените от дима очи сълзяха и не виждаха почти нищо, а ушите оглушаваха от трясъка на връхлитащата все по-близо огнена стихия. О. Василев, ЗЗ, 71.

2. Разг. За рана, болно място и под. — възпален, инфектиран. Привечер Пастьор извика на помощ двама свои приятели лекари .. Те прегледаха подлютените рани на момчето. Е. Йончева, ЗГ, 82.