ПОДЛЮТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДЛЮТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; подлютя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя храна, ястие да стане люто на вкус; налютявам2. Донеси няколко чушлета да подлютим боба. △ Не подлютявай много чорбата. // За подправка — придавам на храна, ястие лют вкус. ● Обр. И залюби Цвятко чушка, / Цвятко, чушка пиперява, [Цона] / девет гозби подлютила, / десетата подгорчила. Нар. пес., СбВСт, 751. // За дим, пушек и под. — раздразвам (очи), причинявам лютене (в очи); налютявам2. Огнището въздъхвало през коминя: — Кой, кой ще научи новата стопанка да кладе огън в мене, кога пушек пълни стаята и подлюти очите ѝ? Д. Габе, Н, 11.
2. Разг. Причинявам, предизвиквам възпаление, инфекция на рана, болно място и под.; разлютявам. Не бива да ся маже [подсеченото дете] с никаква мас, защото мазните неща скоро ся вгранясват, та добиват киселина, която смъди и подлютява раниците, наместо да ги изцери. Лет., 1871, 139.
3. Диал. Ядосвам, разгневявам някого; подлютвам, разлютявам, налютявам2. Какъвто си бе устат [Луко], дръзко хвърли в лицето му, та го подлюти: — Какво си го [детето] заникнал, Рачко? "Иже херувими" ли му пееш? Ст. Даскалов, ЕС, 65-66. — Трябва да изпъдиш тогава и сина си, той е като мен. Това още повече подлюти сприхавия Сали, той прежълтя. Н. Нинов, ЕШО, 97. Аз толкоз само му казах: като ще биеш хората, недей пи толкова. Подлютен от тия думи, той се завтече към мене да ме улови да ме бие. П. Р. Славейков, БП I, ХХ. подлютявам се, подлютя се страд. Сварената чорба се подлютява и се поръсва с магданоз.
ПОДЛЮТЯ̀ВАМ СЕ несв.; подлютя̀ се св., непрех. 1. Ставам лют на вкус; налютявам се. Чушките са били люти и бобът се е подлютил.
2. Разг. Хапвам нещо люто или поемам, вдишвам малко цигарен дим, от което усещам лютив вкус. С голяма охота си взимаше от сарделата, от сиренето .. Дори се подлюти и с чесъна, който бе сложен на масата пред нея. Б. Несторов, СР, 70. Четиримата приятели се подлютиха с дребни зелени чушленца и с палещи хапки от друсания кебап. Т. Харманджиев, КВ, 358. Той не беше пушач .., но понякога, случеше ли се нещо особено, неочаквано и хубаво, обичаше да се подлюти с малко пушилек. Т. Монов, СН, 100.
3. Разг. За рана, болно място и под. — възпалявам се, инфектирам се; разлютявам се. — Раната не е страшна, ама два-три дни не мърдай много, да не се подлюти. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 424. — Сега, дядо Нено, няма защо да се боиш, че раните ще се подлютят. М. Смилова, ДСВ, 142. Това, дето ся подлютяват и отичат ненките, та болят .., излиза от нехайство. Й. Груев, КН 7 (превод), 31-32. Калина гърло болело, / свекърва го лекувала, / от зелен гущер краката, / от люта змия главата. / Онуй се гърло подлютило. Нар. пес., СбВСтТ, 208. // За болест — изострям се; разлютявам се. Ревматизмът, който си бе докарала във всяка става на едрите кости, се е подлютил от влагата навън и се обажда като стар, неприятен познат. В. Пламенов, ПА, 40.
4. Диал. Ядосвам се, разгневявам се; подлютвам се, разлютявам се, налютявам се. Копелето на Дели Мехметя врътна коня и удари да бяга. Уплаши се. Баща му се подлюти и взе да вика: — Спри бе, .., спри бе! Н. Хайтов, ДР, 162. Изглежда, че моята статия "Спорт или" попадна право в целта. Мнозина се подлютиха. Б. Шивачев, Съч. I, 35.
◊ Подлютявам / подлютя раната(раните) на някого. Разг. Припомням някому нещо болезнено за него, някаква мъка или скръб. — Всеки мълчи пред стария и се прави, че нищо не забелязва, да не му подлютява раната. Бл. Димитрова, ПКС, 30. Мълчаха и двамата за Бориса: ако проговори единият, да сподели, да се оплаче — ще нарани другия, ще докосне с нокът раната му, ще я подлюти. Д. Талев, ГЧ, 440.