ПОДМА̀МА

ПОДМА̀МА ж. Остар. и диал. Подмамка, подмамване; примамка. Нещастните мухи, .., веднаж успели да влезнат из нарочно подготвени за подмама дупчици, .., хвъркат из вътрешността на коша. БД, 1909, бр. 17, 2. Награди пак със сладки неща за подмама, или с неща, които могат да родят .. у детето суета, идат против самата цел, която требува да се има на око.

Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 192. "Шуря Радуле, Радуле, / де да си, шуря, тук да дойш, / у дома да та заведа, / че е сестра ти добила / еднинко мъжко детенце." / .. / "Байне Стоене, Стоене, / да не бай [би е] пуста измама, / измама, пуста подмама, / та да ма, байне, измамиш." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 36.

Списък на думите по буква