ПОДМЕСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДМЀСВАМ, ‑аш, несв.; подмѐся, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Диал. Замесвам² (в 1 знач.), омесвам¹. Тя трябваше всеки ден да стане рано, да издои кравата, .., да подмеси, да сготви, да разчисти. Ст. Даскалов, СД, 268. Разшават са из къщи моми, разшетат са булки, разточат зелници, подмесят хлябове. Ил. Блъсков, ПБ I, 67. В Ню Йорк има една машина, която сама отсява, смила житото, прибира и подмесва брашното, прави го на хлябове. Пч, 1871, кн. I, 12. Сейте, сейте много брашно / да подмесим много тесто, / да направим вити колаки. Нар. пес., СбВСтТ, 136.

2. Остар. и диал. Примесвам, размесвам. — Говориш парадокси, подмесени с малко право. Ив. Вазов, Съч. ХI, 188. Даже те [негрите] са подмесили някои си обряде от христиенската вяра на техните суеверия и предразсъдки. С. Бобчев, ПОС (превод), 270. подмесвам се, подмеся се страд.

ПОДМЀСВАМ СЕ несв.; подмѐся се св., непрех. Остар. и диал. 1. Смесвам се, примесвам се. Царят .. са повдигнал с войска на маджарите, с които са били подмесили и няколко руски князове от Южна Русия. П. Р. Славейков, СК, 81.

2. Намесвам се, замесвам се. — На, свадиха се снахи, .., пак се подмесиха и мъже, че отвлече пердаха дядо Дончо. Ц. Церковски, ТЗ, 133. — От цариградските българи по-многото не знаят и питат са дали българските представители са са подмесили с гърците да свалят патриарха, или не са. Г, 1863, бр. 3, 19.