ПОДМИГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДМЍГАМ, ‑аш, несв., непрех. 1. Разг. Мигам обикн. с едното око, за да направя знак, някакъв намек на някого; смигам, намигам. — Шейна ще направим, бабо — отвръща ѝ високо нейният внук .. и ни подмига хитрешката с белите си мигли. Д. Бозаков, ДС, 51. Беше се закитил [момъкът] на каскета зад ухото с китка есенен минзухар като младоженец, подмигаше и подсвиркваше, та понаприличваше на пийнал ерген. Ем. Коралов, ДП, 163. Погледнеш ли го как се криви, как подмига с едното си око и след всяка дума казва: "Хи-хи, хи-хи, хи-хи... знаеш..." — ще се хванеш за стомаха от смях. Ст. Марков, ДБ, 168.

2. Диал. Мигам от време на време; примигвам, примигам. Мидтат паша пушил, подмигал с дясното око и пъшкал от ситост. Л. Каравелов, Съч. IV, 174. подмѝгам си взаим. от подмигам в 1 знач.