ПОДМЍГВАНЕ

ПОДМЍГВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Разг. Отгл. същ. от подмигвам и от подмигвам си; намигване, смигване. Не можех да разбера защо трябва да понасям всички тия подмигвания и нагли погледи и усмивки, които тя [девойката] предизвикваше с минава‑

нето си. Б. Райнов, ДВ, 84. Началникът на малката гара не се предаваше. Към лукавата си усмивка той прибави и едно хитро подмигване. М. Марчевски, П, 141. — А бе защо влизаш така? Засрами момичето, каза с ироническо подмигване студентът. Ал. Константинов, БГ, 53.

Списък на думите по буква