ПОДМИЛКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДМЍЛКВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от подмилквам се; умилкване. Тя [Ния] не би искала да го [Лазар] принуди да ѝ угажда, не би искала да го накара да прави нова къща с молби и увещания, с подмилквания и сълзи. Д. Талев, ПК, 346-347. Скоро Козачев забеляза, че Транковите подмилквания не бяха неприятни на Тотка. Ив. Вазов, Съч. ХI, 135. Тоз с хула / желай да сплаши и да поведе / подире си тълпи, а онзи с лъст, / с подмилкване съратници събира. К. Христов, А, 293.