ПОДМИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДМЍТАМ, ‑аш, несв.; подмета̀, ‑ѐш, мин. св. подмѐтох, прич. мин. св. деят. подмѐл, св. Разг. 1. Прех. и непрех. Мета, измитам под нещо. Подметох под леглата. // Мета, измитам обикн. леко, набързо; премитам, замитам2. Добра търчеше от ъгъл в ъгъл, мъкнеше възглавнички, подмиташе предпазливо с очуканата метла, като подмяташе полугласно и предпазливо, че ги е сварил така, неподготвени за такъв драг гостенин. Г. Караславов, С, 135. — И знаеш ли — ококореният син на Стамена тук понижи глас — колко силях имат! Нели им подмитам одаите, та виждам. За сто души пищови държат. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 487. Видя той едно кафене отворено, слугата по чехли полива с ибрик и подмита пред вратата. Ал. Константинов, Съч. I, 286-287.
2. Прен. Прех. За вятър, виелица, вихрушка и под. — отнасям сняг, прах и др. от едно място на друго; замитам2. Подмели пусти равнища, / настлали преспи в стърнища, / фъртуни зимни и хали / разпухват снежни парцали. Ст. Чилингиров, СБД, 39. подмитам се, подмета се страд. Най-напред се теса [харманът] с мотика ..; след тесането се подмита. СбНУ ХVIII, 150.