ПОДМОГА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДМО̀ГА ж. Остар. и диал. Помощ, подкрепа. Кир великодушно им [на пленниците] даровал свобода и от врагове ги направил най-верни съюзници, тъй щото с тяхна подмога персите покорили и другите съседни народи. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 126. Десят хиляди войскаре, които бяха дошли с Цимисхия, бяха принудени да ся върнат назад, але надвечер стратиг Тодор дойде с подмога. Е. Мутева, РБК (превод), 144. През дни на тих живот единствена подмога / бил на бащите ни, на нас ще бъде Бог / в борбите крепост. П. П. Славейков, КП ч. III, 141.