ПОДМО̀КРЯМ

ПОДМО̀КРЯМ1, ‑яш, несв.; подмо̀кря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Мокря, намокрям нещо отдолу, в долната му част. Кръвта, която се стичаше на топла струйка, подмокри отвътре цялото му [на Петко] ходило и когато пристъпи от крак на крак, сети как цървулът му жвакна сякаш в локва. Ст. Сивриев, ПВ, 38. За миг той се навежда, придръпва посмазания в преспите кончов на ботуша, изчиства снега, който подмокря краката му. З. Сребров, Избр. разк., 80.

2. Мокря, намокрям нещо, обикн. малко, леко. Дъждът беше подмокрил и леко размил писмото. З. Сребров, Избр. разк., 36. Болката в крака се засили, раната продължаваше да подмокря бинта. Ем. Станев, ИК I и II, 357. Лицата им [на аргатите] лъщаха от пот, изпод бузите им се стичаха мътни струйки, пълзяха по зачервените им вратове, подмокряха ризите. А. Гуляшки, ЗР, 57.

3. Разг. Напикавам, попикавам; намокрям. — Огнянчо,.., пиш, пиш, пиш, хайде още малко .. Подканян така настойчиво, Огнян наистина го подмокряше, а Лена нахокваше възпитателя и грабваше сина си от ръцете му. Ем. Манов, ДСР, 321. — Ще си кажа, отче, всичко ще си кажа! — приклекнала баба Велика .. и — без да си ще, горката, изпуснала се, подмокрила светото място. О. Василев, ЖБ, 329-330. Обр. Беше надумала Петра да му даде [на Шишман] титла на благородство и да го нарече Комит .., но той, кога как му прилегнеше, не пропущаше да ся не подиграе пред приятелите си с това гръцко нарицало и винаги все го подмокряше. П. Р. Славейков, ПИ, 80. подмокрям се, подмокря се страд.

ПОДМО̀КРЯМ СЕ несв.; подмо̀кря се св., непрех. 1. Мокря се, намокрям се, обикн. малко, леко. Влагата изби по стените .. и аз преместих в средата на стаята шкафа и бюрото, за да не се подмокрят книжата. С. Северняк, ИРЕ, 111. Щом първата каруца се изгуби в една низинка, дето пътят се подмокряше от водите на някакъв дол, откъм селото гръмнаха десетина пушки. Ем. Станев, ИК III, 226. Магаретата започват да позапират и дишат тежко. Бутовете им се подмокрят и козината заскрежава. Н. Хайтов, ПП, 45. — Прибери мъжа си вкъщи и му дай да се облече, че се е подмокрил. К. Петканов, ЗлЗ, 201.

2. Разг. Напикавам се, попикавам се; намокрям се. Изключително важно е как и колко пъти детето се подмокря. Обилното подмокряне при всяко преповиване говори за добра млечност. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 110.

◊ Подмокрям се / подмокря се от страх (съкр. подмокрям се / подмокря се). Разг. Много се изплашвам, стряскам. — Да не си мислиш, че на нас ни е лесно? — То се знае, че е по-лесно. — Я ела на бойната линия, че ще те питам. Още при първата граната, и ще се подмокриш. Отпускарите се разсмяха. К. Петканов, МЗК, 65.

ПОДМО̀КРЯМ

ПОДМО̀КРЯМ2, ‑яш, несв., непрех. Мед. За кожа, рана и др. — отделям бистър, жълтеникав течен секрет. При това заболяване кожата на окосмената част на главата се зачервява, отича и обилно подмокря. Н. Тонкин, НЗЛ, 64. При подмокрящата екзема може да има и .. участъци, които изобщо не подмокрят. Ил. Петков и др., КВБ, 131.

Списък на думите по буква